В началото на 21 век България е слабо развита икономически страна,загубила близо 1 милион качествени млади хора,които се трудят за чужди държави.Печалната статистика сочи демографски срив,нищожни усилия от страна на държавата да го спре,разслоение на бедни и богати и падане качеството на живот. Големите градове са пренаселени,малките селища пустеят и на този фон странно стоят нарастващите чуждестранни инвестиции и бумът в строителството и туризма. Бедните нашенци копнеят да намерят добър пазар за свой имот и да забогатеят внезапно,селският туризъм процъфтява - но това са бледи светлинки на фона на мрачната икономическа картина. Политиците популистки изтъкват отделни успешни инвестиции и фирми,като пренебрегват факта,че те дават добър живот на малка част от населението. Като цяло хората живеят зле,повечето на ръба на оцеляването и като смешен водевил звучат фанфарите за приемането на страната в ЕС. Нито един политик не се изправи смело да каже на хората с колко ще поскъпне живота им след приемането ни в съюза и че не се очаква подобряване качеството им на живот. Европа с право не иска да ни приеме,защото корупцията и организираната престъпност са минали пределните граници и политиците са се оформили като мощна бизнескласа,която е акумулирала много власт и пари. Като самотен воин главният прокурор се опитва да размъти застоялата вода и е ясно,че ще бъдат дадени жертвени агнета от политическата класа и нейната кохорта,но това няма да промени съществено нещата.
Важно е,доколко Европа ще иска да положи усилия да наложи своите правила или ще предпочете да ни превърне в пазар на евтина работна ръка,евтин туризъм и място където да пренесе мръсните си производства.