Седял си един цар в тронната зала и чул викове през прозореца: - Айде на хубавите ябълки-и-и-и! Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи. Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: – На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки. Първият министър викнал последния министър и му рекъл: – На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки. Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: – На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки. Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: – На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки. Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: – На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки. Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: – Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват. Върнал се стражарят и рекъл: – Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица – половин каруца ябълки. Шефът отишъл при церемониалмайстора: – Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки. Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: – Ето, за три жълтици една торба ябълки. Последният министър отишъл при първия министър: – Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация. Първият министър се явил при царя: – Ето, ваше величество, както заръчахте – заповядайте пет ябълки. Седи царят в тронната зала и мисли: – Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!