Доскоро един човек живял с погрешната представа,че приятелството това е да пиеш кафе с някого, да си ходите на гости, да си споделяте лични неща и да си разказвате вицове. Радостта от общуването е дар от Бога, на който човеците имат право да се наслаждават, но къде свършва познанството между тях и къде започва приятелството ?. Народната поговорка за "торбата сол, която трябва да изядат двама за да станат приятели" е вярна - само в труден момент можеш да разбереш дали един човек ти е приятел или познат. В повечето случаи имаме очаквания за даден човек, които се разминамат с реалността, с това каква личност стои срещу нас. Дори, когато опознаеш добре някого пак няма гаранция,че няма да те изненада с нещо неприятно или направо да ти забие нож в гърба. Може ли в днешно време въобще да съществува приятелство след като няма морални ценности и българите са движени основно от материалния си интерес ? Трудно. Това е цената, която плащаме за този безкраен преход, който потъпка думи като "чест,достойнство,морал,етика, доброта". Да си добър с някого за масата е равносилно на това да си глупак. Можеш ли да помагаш на хората без да очакваш нищо и да получаваш присмех и хапливи забележки. Можеш, стига това да е част от характера ти и да не искаш да се промениш заради времето, което не е твоето. Меркантилните типове,лъжците,измамниците,манипулаторите,метросексуалните комплексари са намерили своята ниша,за тях има широко поле на действие, те принуждават и честни хора да играят по техните правила. Няма смисъл да обвиняваме българите за това което става с тях, те са мързеливи по природа и не искат да се променят,не желаят да се вгледат в себе си и да осъзнаят колко малко трябва за да станат по-добри. Когато колите са задръстили тротоарите,когато са груби с теб в магазина,ресторанта,в автобуса,когато те гледат нагло и безкрупулно дали трябва да им отвърнеш със същото ? Не е най-добрия ход. Така част от тяхната агресия и неудовлетвореност става и твоя,неусетно заприличваш на тях. Същото е и с приятелството. Колко хиляди пъти трябва да простиш и да дадеш шанс ? Не е разумно да го правиш, както съветва Христос, ще те помислят за глупак,ще ти се качат на главата и няма да те уважават. Но има ли смисъл да те уважават хора на които си простил и нямат място в сърцето ти ? Не е лесно духовното оцеляване на чувствителните натури, на тези които по-трудно се пригодиха към вълчите нрави затегнали българите - но няма кой да им помогне освен те самите. Трябва ли да станат като простеещата чалгатарапана за да оцелеят ? Не. С цената на усилия,жертви и страдания на духа би трябвало да останат себе си. Така се предава наученото от живота на идващите поколения. Мъдростта от страданието, покоя на самотата и хармонията ще текат във вените на следващите, които знаят, че има приятелство,прошка,обич и състрадание. Тарапаната оставя след себе си празни бутилки,огризки и лоша миризма.

Иво Югов
www.barometar.net

уф имах нужда да чуя нещо такова точно сега. Поздравявам те!Благодаря

За какъв преход става?

за прехода,който политиците наричат демокрация,а той всъщност е див капитализъм.