Когато живееш в държава в която няма морални ценности и устои и парите са бог на който се кланят всички, трябва да се въоръжиш с търпение. "Най-красивият" град в България - Варна освен в мръсотия е затънал и в мракобесно отношение на хората един към друг. Шофьорите се псуват като хамали, пешеходците прибягват през улиците да не ги сгази някоя евтина мутреса с джип, тротоарите са заети от нагло спрени коли. Охранени псета се припичат на слънце и идилията е пълна, само дето не гърмят бомби, като в Палестина и Ливан. Това не е онази спокойна и чиста Варна от преди 20 години и хората не са същите. Миграцията от съседните градчета, селца и паланки довея нови граждани и гражданки, които със зъби и нокти се борят да останат в големия град. Те са борбени, напористи, нахални и след 2-3 години престой започват да прилагат номерцата научили по родните места. Защото в малкия град или село всички се познават, интригите са средство за оцеляване и трябва да си пазаш гърба. "Пришълците" по-бързо от варненци правят кариера и са настойчиви, защото знаят, че обратният път към село ще бъде тъжен и срамен и ще чуват подмятания от рода на : "Отиде във Варна, но нищо не направи и се прибра !"  Варненци нямат самочувствието на парижани, които с присмех и пренебрежение посрещат  "пришълците" от околните градчета и дори от крайните квартали на френската столица. Това играе лоша шега, защото новодошлите си правят лобита в морската столица, помагат си, намират си взаимно работа и  просперират. Във Варна има фирми, които назначават хора само от собственото си градче. Либерален по природа и еснаф, който си пази интереса, като светая светих варненецът пасивно наблюдава тези процеси и не върви по средата на гезмето, а в края му. Той не е борбен - получил жилище, образование или работа наготово не е свикнал да мачка конкуренцията, както го правят "пришълците". Миграцията е закономерен процес, който приложен заедно със закона за оцеляването на по-силния не вещае добри дни за ленивите варненци. Те могат да бъдат строги хазаи на студенти и да уредят детето си някъде на работа, но рядко успяват да развият успешен бизнес. Неслучайно голяма част от собствениците на големи фирми във Варна са от други градове. Зад този факт освен талант прозира и хъс за работа, който липсва на морския човек. Той предпочита да пътува по корабите, да завърти дребен бизнес или да стане наемник, но да води спокоен живот. В случая няма виновни и невинни, такива са процесите, които протичат във всички големи градове, но за разлика от София във Варна е много по-лесно да направиш кариера, ако си от друг град или село. И няма да се учудя, ако следващият кмет на морската столица не е роден и израсъл в нея.

Иво Югов
www.barometar.net

Искам си Варната, без селяндурската паплач, която се изсипва всеки божи ден! Същите тия, дебелогъзи чалга фенки няма да ги видите на нито един концерт, на нито едно откриване на изложба, на нито една театрална или оперна постановка! С горчивина го казвам! Снимката на блога ми е моят двор във Варна - сред тая красота съм израсла! Когато не съм до морето, сякаш нещо е откъснато от мен. Нося хоризонта, вълните, мириса на море дълбоко в душата си! Това само морски човек може да го разбере.

и аз си я искам,но те напират отвсякъде.

ама няма оправия! докато шефове назначават секретарки по гръдната обиколка, а не по реални знания и умения,

всъщност не забелязваш ли някаква цикличност на нещата? и в началото на 1990-те беше така, но ние, тогавашните ученици от елитните гимназии бяхме далеч над нещата. ние бяхме, и все още сме класи над! живей си живота и ги остави да живуркат мизерното си съществуване, те винаги ще си останат низшата класа!

в медията си barometar.net имам и други подобни анализи..

преди 5-6 години, когато пристигнах във Варна да уча и почти нямаше заведения с чалга. Всяка година нещата се променяха. Дано да сега да го има и обратният процес някога и да се спре с тая чалга.

:):):)