Дълго време четях интервютата и дописките на Кеворк Кеворкян, пишещ за себе си в трето лице с инициалите К.К. Манията за величие, която постепенно го обладаваше ми се струваше странна. Той наистина беше най-добрият телевизионен журналист преди 10 ноември. Научил съм много неща от него в занаята, професионализмът му беше безспорен. После "Всяка неделя" загуби очарованието си, К.К. започна да влиза в словесни битки и да занимава зрителите с личните си войни. Преглътнах и това, но когато започна да пише във вестник "Труд" и да се определя, като гуру на телевизията и да превъзнася онази "Всяка неделя" до небесата ми дойде в повече. Липсата на скромност и почтеност се изроди в грозни нападки към враговете му, с които утре се сдобряваше. Добре - бил си на върха, вече не си на него, но спри да се изживяваш, като последна инстанция! Ставаш комичен! И след непрежалимата си скръб по Джени да приласкаеш "лилавата" любимка на застаряващи богаташи още повече. К.К. се е взел толкова на сериозно, че кове закони, които другите трябва да спазват. Има си любимци сред журналистите, които превъзнася и врагове, които обижда с грозни думи. Тъй като обича да цитира мисли на известни личности, които му спестяват неговите собствени /които отцъстват/ ще му припомня Шопенхауер: когато хората остареят маските им падат и се вижда истинската им същност. Пред публиката стои един самовлюбен грандомен, обзет от мания за величие, с остър и "вонящ" изказ. На К.К. не му е ясно, че не може да раздава присъди с лека река и да изземва ролята на Господ. И да се ласкае, че край него пърхат Валя Ахчиева и Венета Райкова. Бившата любовница на Доган с вечна кариера в БНТ и любителката на "жълтите" интервюта. Жалко наистина - да виждаш как един талант и безспорен професионалист се е превърнал в злобно, мърморещо старче. Такива са му гените, такава географската ширина. В мемоарите на Дейвид Летерман и Лари Кинг няма да откриете грандоманщина и презрение към колегите. Те са замесени от друго тесто. 

 

---

Иво Югов