Живеещите тогава са имали кауза, около която да се обединят, да вплетат ръце и заедно да се отправят към неизвестността. Докато Запада е градил своето модернистично общество на Изток се е плетяла мрежата на комунизма, от която мнозина и днес не успяват да се освободят. Двадесет години по-късно продължава да се говори за отминалите митинги и да се набляга на понятието гражданско общество, което мнозина считат за изчезнало. Всяко следващо поколение носи бремето на своето време. Преди ’89 година това е било информационното затъмнение и мечтата да се отвори желязната завеса. По-будните жадували да получат полагащото им се знание и да престанат забраните в живота им. Хората, които са надписвали лозунги, рушели барикади и пропагандирали промяна, днес се опитват да запазят собственото си съществуване и да осигурят насъщния. Обръщайки поглед назад с умиление си спомнят за времето на отминалата си младост и с гняв поглеждат към бъдещето на идните поколения, които според тях дезертират и демонстрират антипатриотизъм.
Не можеш да заклеймиш едно поколение само като лошо или добро. Всяко следващо живее според това какъв избор му се предоставя. Ако преди ’89 година изборът е между обречено статукво или необходима промяна, то сега той е между никаква промяна в страната или шанс, които можеш да получиш отвън. Новото поколение не бяга от съдбата си, напротив, иска да изгради собствена, а не сляпо да се довери на завещаното от предишните. Младите са упреквани заради липсата си на позиция, невежеството си, дори неграмотността си. Върху тях се изсипва негатива на една провалила се система, а именно от тези хора се очаква да внесат свежест и иноваторство. Не можеш да очакваш успех там, където сам предричаш провал. Ако в България се влагаше в развитието на младите хора, а не се приемаха като потенциална заплаха за нечия нереализирана кариера, може би щеше да се влее свежа кръв в закърнелите артерии на обществото. Да искаш да видиш каква е структурата на т. нар. „ново”, трябва да си готов да го допуснеш пред себе си, а не да очакваш промяна зад гърба си.
Разликата с поколенията преди 1989 година и тези след това е, че днешните не се ограничават да намерят мястото си само в родната страна. Младежите днес са граждани на света, по-адаптивни и разчупени в мисленето си. Голяма част от младото поколение е кариеристично настроено. Превръщането на света в двигател, задвижван от пари, провокира мислене насочено към натрупване на капитал и реализиране на собствен бизнес. Затрупани сме с книги, учебници, електронни издания, в които е заложена концепцията за това как да успеем,какво е необходимо, за да успеем, какви са стъпките към успеха. Урбанизацията и превръщането на света в единно общество подтиква ерудираните младежи да не стоят безпричастни към случващото се. По-голямата част от тях отдават времето си в учене на чужди езици, с цел по-лесно приобщаване към света. Хората днес не са настроени за това да воюват за добър живот, те биха искали да го получат посредством качествата и потенциала си. Не е необходимо с огън и сила да изземеш правата си. България получава възможности да се приобщи към развитите нации, което предполага и приемането на техните стандарти. На Запад предоставят на младите си кадри възможности за реализация и израстване. Такъв модел трябва да следва и съвременна България, за да се движи наравно с западните си партньори. Влагането на ресурси в бъдещето е дългосрочна инвестиция, която страната е необходимо да направи.
Деница Герчева
