Има лица в българската журналистика, които са превърнали занаята ни в поле за лични битки, опит да погалят комплексираното си его и сеене на омраза. Тези хора не осъзнават колко вредят на професията с малките войни, които водят и че трибуната, която са получили не трябва да се използва за разчистване на сметки, обидни думи, злоба и жлъч към опонента. Всъщност те нямат враг, самите те са враг на себе си, но не го осъзнават. Те са сеячи на омраза. През 80-те години на миналия век се възхищавах от майсторското водене на предаването "Всяка неделя" на Кеворк Кеворкян. Той прекаляваше понякога, опиянен от славата и влиянието си и хокаше блестящия коментатор и преводач Димитри Иванов. Засичаше и прекъсваше грубо събеседниците си, но провокативните му въпроси, острата мисъл и умението да достигне до същността на проблемите, замаскираха личните му недостатъци. Какво стана после? Кеворкян влезе в епична битка с бивш главен редактор на "Работническо дело" и часове наред окупира ефира, за да го напада и обижда. Нещо не беше наред, защото той пренесе иронията и сарказма си към младия Мартин Карбовски. Превърна го в Димитри Иванов 2, за да покаже колко велик е като журналист и колко малък и незнаещ е Карбовски.
После спряха "Всяка неделя", пускаха я и Кеворкян акостира в печата. Тук неговата мания за величие, егоцентризъм и липса на култура се проявиха с пълна сила. С грозни думи, обиди, жаргони той нападна Иван Гарелов, Люба Кулезич, Иван Костов и други хора, с които имаше да дели нещо. Кеворкян стана сеяч на омраза и заличи прекрасните си телевизионни изяви в съзнанието ми. От добър телевизионен водещ се превърна в жлъчен, хаплив човек, който има нужда да отваря нови фронтове за лични войни. Издаде дневник, който не стоеше убедително, защото през годините довчерашните му приятели ставаха врагове и обратно. За съжаление Кеворкян има последователи, които се изживяват, като месии в журналистиката. Известно е, че колкото е по посредствена дадена личност, толкова повече се опиянява от своите 15 минути слава. В провинциалната преса сеячите на омраза припознаха жлъчните обиди на Кеворкян, но ги обогатиха с каруцарски и просташки език. Принизиха журналистиката до употреба на жаргони, лични нападки и величаене на собственото его. Това не е журналистика, а упражнения за хора, които имат личностни проблеми. За такива "таланти", има блогове, където могат да сеят омраза, колкото искат, да обиждат известните и успелите хора и преди да си легнат да си казват: "Ех, как наплюх еди-кой си, много съм велик/а!". Да си журналист не е просто да имаш рубрика във вестник или да си направиш сайт и да бълваш грозни думи - а ОТГОВОРНОСТ. Това не може да бъде разбрано от сеячите на омраза, защото те никога няма да осъзнаят, че само един може да съди хората и да раздава правосъдие. И че каквото посееш, това и ще пожънеш!

Иво Югов

Поздравления за тези думи! Жалко, че ще бъдат подминати от тези, които трябва да ги видят, но браво! Защото тези мижитурки (меко казано) надали си дават сметка каква точно вреда нанасят на обществото като цяло с платените или личните си пристрастия. Защото българинът в масата си има голяма склонност към зомбиране. Като всички други народи де. Търсенето и най-вече създаването на евтини сензации не помага на никой, още по-малко на тоя, дето ги търси и създава. Но пък да, що не: По-добре първи на село, отколкото последен в града! Това май е неговата изконна мисъл... Още веднъж - поздравления за този постинг!