Днес в частен разговор за пореден път ми напомниха, че журналистите у нас вървят с властта и колкото и да е неприятно е факт.  В цял свят медиите имат собственици, които открито обявяват политическите си пристрастия, но у нас цари партизанска
тайнственост по въпроса. След като обявих, че симпатизирам на партия ГЕРБ си развалих отношенията с колеги, които имат други политически пристрастия и това е голяма балканска глупост. Толкова голяма, колкото тази, че журналистите в България са
безпристрастни и независими - няма такъв филм, защото собствениците на медии подкрепят определени партии. Както правилно написа колежката Веселина Томова от Варна е абсурдно да тръгне революция, но ще бъде чудо на чудесата, ако собствениците на медии и главни редактори обяват на коя партия симпатизират, за да са наясно читателите един път завинаги. Това досега направи само Росица Пенкова от сайта www.varnautre.bg,  за което има моите адмирации. Следващата стъпка ми се вижда невъзможна, но ще я споделя - във Варна журналистите работят за мизерните 200-300 евро и когато подхвърлих идеята да направим профсъюз, който да защити правата ни чух и прочетох очакваното. "Ама как ще стане, как ще се обединим, нали знаеш, че ще се скараме, журналистите не се поддържаме, ама има СБЖ и там има два синдиката, но нищо не става и пр." По тази причина свързана с народопсихологията на варненци идеята ми за профсъюз на журналистите остава мечта. Но да не се залъгваме, че журналистиката във Варна е четвъртата власт - по-скоро ми прилича на стара, оръфана униформа за честта на чийто пагон се борят някакви идеалисти с нищожни заплати.
Иво Югов
www.barometar.net