Думите на нападателя на Ахмед Доган, че искал да го стресне, за да се осъзнае са показателни по няколко причини. Воден от своето его, Октай е решил по драстичен начин на покаже на лидера на ДПС, че се е самозабравил и вреди на държавата. Според психолози атаката с пистолета е израз на гражданска позиция, която обаче е стигнала докрай. По-важният въпрос е: трябваше ли едно момче да излиза на трибуната на форум на ДПС, за да разбере цяла България, че Ахмед Доган и приближените му отдавна се самозабравиха. Трябваше ли личният секретар на Доган, Ахмед Емин знаково да се самоуби в сараите на политика, за да разбере България, че това дерибейство не може да продължава? Публична тайна е, че Доган не ходи на работа, а разполага с огромни доходи, сараи, свързан е с олигарси. Наглостта му стигна дотам да признава пред бившата си любовница Валерия Велева, че ако искал щял да си купи летяща чиния. Цяла България ли не беше свидетел на наглите му изказвания, че той разпределя баницата, за обръчите от фирми? Какво се случи? Нищо. Трябваше едно егоцентрично момче да опита да го сплаши, за да си спомним кой е Ахмед Доган. Уж дисидент, лежал в затвора, но оказал се агент на Държавна сигурност /както и повечето му васали в ДПС/, философ, който опирайки се на твърдия си електорат над 20 години изнудва другите политически сили, за да осребри влиянието си. Доган е вредно явление за политиката ни, той е изродило се проявление на една чиста идея за права и свободи. Той е олигарх, когото всички търпяха толкова години. И не ме интересува дали се е стреснал от екшъна в НДК, той отдавна трябваше не да бъде стреснат, а пратен в историята. Както и охранената шайка около него, както Иван Костов, Надежда Нейски, Софиянски, Първанов, Румен Петков, Овчаров и другите стари муцуни на така наречения преход. Те отдавна са безполезни за България. Те мислят единствено за собственото си оцеляване чрез партиите в които са. Но ние ги търпим. Докога???
Иво Югов