Винаги съм обичал. Близките, приятелите, жените в живота ми. Обичам жена ми Меги за невероятните мигове, с които ме дарява. Тя не знае, но когато спи я гледам и цялото ми тяло се облива с топлина - това е любовта за мен. Известно е, че когато човек е влюбен става по-добър, но защо да не бъде такъв към всички хора? На думи е лесно, но в действителност е трудно, но не приемам оправдания, че се борим за оцеляване, изнервени сме и пр. Виждал съм бедни хора, които проявяват щедрост и любов и богаташи със студени сърца, които никога не биха помогнали на човек в беда. Не е до имането, а до това искаме ли да бъдем добри и да обичаме. Допада ми следното определение за любовта - да оставим на човека, когото обичаме да бъде себе си и да не се опитваме да го променим. 
Страдал съм от любов. Като ученик стоях до купа с учебници в къщи и вместо да уча гледах в една точка и си мислех за възлюбената. Когато се разделях с момиче, пишех стихове и те ме спасяваха от страданието. По-късно разбрах, че стиховете ми предсказваха какво ще се случи във връзката ми с жената пленила сърцето ми. Не ми се пише трактат за любовта, защото разбрах че истинската идва, когато си готов за нея. Преди да срещна Меги имах дълга връзка, но не съм бил готов за любовта и трябваше да чакам години преди да се появи отново. Страдах, впусках се във флиртове, изпитах тежестта на самотата, отчайвах се и когато най-малко очаквах - любовта дойде. Вече знаех, че има крехки любови, които се огъват под натиска на обстоятелствата, не издържат и се разпадат. Човек е роден за да обича и който ви каже "Сам съм, но не съм самотен!" не му вярвайте. Самотата, дори и при духовно извисените хора тежи. Имаш работата си, книгите, филмите, приятелите, музиката, но ти се иска някой да те погали, да ти каже нежна дума. Шопенхауер е прав, че човек е свободен единствено, когато е сам, но ако я няма любовта за мен всичко губи смисъла си. Ето сега чакам Меги да се прибере у дома, копнея да целуна измръзналите й бузи, да чуя гласа й, да вдишам мириса й, да я прегърна и целуна! Ако бях сам какво щях да очаквам?  За какво щеше да тръпне сърцето ми? Нищо не може да замени любовта, тя е дар Божи и трябва всеки ден да я подклаждаме, но не с пръчки, а със съчки - така ми каза преди години мъдър човек. Делникът, битието, рутината, несгодите се опитват да прогонят любовта, но ако е силна и истинска тя устоява на всичко. Никога не съм обръщал внимание на разните психолози на душата, които ни учат как да обичаме. Да даваш съвети за любовта е безсмислено занимание - тя идва когато не я очакваш и си отива, ако не си готов за нея.
Не е лесно да обичаш една жена 20-30 години, но според Балзак е възможно. По времето, когато той е живял средната продължителност на живота е била 40-45 години и един брак е траел по-кратко, но днес ситуацията е друга. Живеем средно до 70-75 години и много двойки са заедно по 40-50 години - как да обичаш толкова дълго време? Мъжът и жената опознават характерите си, недостатъците, омръзват си. Психолозите на душата дават хиляди рецепти за удължаване на интереса един към друг, но личният ми опит показва друго. Общите интереси и занимания, изненадите в кухнята и спалнята, романтиката, подаръците не са достатъчни и трудно изпълними в бедна страна, като България. Дали на жената преуморена от работа, със задължения към домакинството и децата ще й хрумне да облече еротично бельо, за да изненада мъжа си в спалнята? Дали главата на семейството, който е изнервен от безпаричие, проблеми в службата и несигурност ще му дойде на ум да направи вечеря на свещи на жена си? Тези средностатистически българи, които подклаждат любовта си по този начин са герои, защото знам какъв стрес е парите да не достигат, да има сметки за погасяване и тогава въобще не ми е било до романтични изненади. Според мен разковничето в запазването на любовта е другаде - освен уважение към партньора е нужно да наблюдаваме как се развива той, като личност, да споделяме желанията и целите му. Примерно когато жената реши да започне курс по чужд език, мъжът не трябва да се мръщи, а да започне да учи заедно с нея. Или ако половинката ви е амбицирана да започне свой бизнес, трябва да я подкрепите и да помогнете, с каквото можете. Българският мъж трудно приема, че жена му иска да израсне в живота и някакъв вроден комплекс за малоценност, че ще бъде изместен от "пиедестала" на мачовския му трон го кара да я препъва в осъществяването на желанията й. Имам позната, която започна собствен бизнес и разцъфна пред очите ми. Придоби самочувствие на делова жена, работеше много, създаде си нова среда, но не получи подкрепа от мъжа си. Той предпочете да остане в битието си на търговец на дребно, не я подкрепи в начинанието й, започна да й завижда и пътищата им се разминаха. Бракът им се разпадна, а двамата са имали голяма любов, която си отиде заради амбицията  на жената да се развива и нежеланието на мъжа да го направи.   
Много връзки се разпадат по тази причина и според мен вината е в този, който от леност, липса на амбиция и воля не желае да постигне нещо в живота и не помага на партньора си. А за да я има любовта са нужни чувство за хумор, самоирония, необходим е интелект в общуването и провокиране заложбите на другия. Наблюдавам сериозни типажи, които крачат в живота с вечно намръщени физиономии и си представям как се превръщат в скучни съквартиранти, които вечно мърморят и недоволстват. Как да обичаш подобен човек? Как да му дадеш любов, когато той мрази себе си и целия свят? Имам познати, които до такава степен са намразили себе си, че общуването с тях е мъчение. Те излъчват негативна енергия, постоянно се заяждат и стават досадни в дребнавостта си и желанието да наложат мнението си. Избягвам да общувам с тях, те ме натоварват психически и по-добре да бъдат оставени да живеят в свят, където другите са виновни за нещастието им. Предпочитам да съм сред хора, които се шегуват, разказват весели случки, иронизират, провокират интелекта ми. Ако живеете с такъв човек шансовете любовта ви да се запази са големи. Има един израз, който ми допада - че животът е едновременно много прост и много сложен. Според мен същото важи и за любовта. Ако си честен, искрен, имаш въображение, поставяш се на мястото на другия, уважаваш желанията му, развиваш се като личност ще запазиш любовта. Ако си дребнав, тясноскроен, завистлив, не можеш да приемеш успеха на партньора си, няма да се радваш на истинска любов. Защото в началото да обичаш е лесно, по-трудно е да запазиш любовта през годините, да се бориш за нея и да не си помислиш, че е даденост, която ти се полага. 
Милиони страници са изписани за любовта, но според мен тя не може да се обясни и анализира. Тя идва, когато пожелае, разтърсва душите ни, пленява сърцата и често си отива. Учените смятат, че е биохимичен процес, гадателите че е карма, хората че е случайност. За мен любовта е велика и необяснима. Тя дава силна енергия на ума и тялото и е вълшебна омая, която ни кара да бъдем по-добри. Само любовта може да ме провокира да напиша този стих посветен на Меги:

"Вървиш пред мен - стройна, с бухнала черна коса
и те обгръща вятъра в пелена от сапфир
След теб омагьосан вървя и се моля на Господ да спреш
търсих те в много жени, без да знам, че са частица от теб
мъката давех във стихове и се молех на Господ да дойдеш
а той е знаел, че те има
Сега вървиш пред мен. И трябва само да те стигна
Иво Югов

Да даваш съвети за любовта е наистина безсмислено занимание.:)
Весел Трифон и нежен Валентин!:)