Започвам с уточнението, че не съм почитател на работата на Мартин Карбовски. Не смятам, че постоянното показване на проститутки, джуджета, клошари, травестити и гейове помага на обществото да ги разбере. Промяната в отношението ни към различните е личен процес, който всеки сам трябва да изживее. Карбовски отдавна „пресоли“ предаванията си с тези хора, но не мога да отрека и израстването му като журналист. В „Карбовски директно“, той направи смислени диалози, покани интересни събеседници и показа гражданска позиция. Не мога да приема нападките, които отправи преди време със съратниците си по чашка по адрес на Виктор Пасков и другите „стари“ писатели, но това си е негова позиция. Когато обаче Карбовски надигна глас срещу Кеворкян и нарече отношението му към него шизофренно, припомни принадлежността му към Държавна сигурност, агент Димитър отвърна. Направи го в типичния си вулгарен, циничен стил, който подхожда на каруцар, но не и на журналист. Кеворкян, от когото и аз съм се учил на занаят говори за себе си с огромно самочувствие, брои колко души чели негова публикация и колко на Карбовски. Срамна история, срамно поведение на егоцентрик, който живее с чувството за непогрешимост и собствено възвеличаване. Такова е мисленето на комунистите, те не могат да понесат критика, особено ако идва от техен „ученик“. По същия начин реагира и Нешка Робева на книгата на Бианка Панова- с агресия, нападки, жлъч и злоба. Другари, комунисти време е да разберете, че времето ви изтече и трябва да приемете, че не сте безгрешни. Нешка е голям треньор, Кеворк беше голям журналист, но на този свят няма нищо вечно. Двамата и техните другари, комунисти трябва да разберат, че идват нови поколения, които не ги интересува каква институция била „Всяка неделя“ навремето. Какви гости имала, каква подкрепа получила – всичко това е мниало. Лично за мен Карбовски не е на нивото на младия Кеворкян, но какво от това? Жалкото е, че Кеворк все още има трибуна, от която води лични войни и ни занимава с егоцентричните си прозрения. Той е отиващото си минало, за добро или зло Карбовски е настоящето.

Иво Югов

"Ученикът" беше наречен "един мой слуга"
Славата не прощава, особено на тези, които не могат да я понесат.