Как пламва любовта? Каква е тази невидима сила, която кара две сърца да се разтуптят, очите да се търсят и телата да тръпнат от възбуда? Вальо се беше влюбвал, като ученик и студент, но това което се случи вечерта, когато излязоха с Бианка бе ново усещане за него. Те си говореха, смееха се и не откъсваха очи един от друг. Той имаше чувството, че ще експлодира от вълнение, нейните бузи поруменяха, дъхът й се учести и по невидим знак двамата се прегърнаха и устните им се намериха. Той усети свежия й аромат, погали косите й, зарови глава в тях и я целуна по врата. Тя се притисна нежно в него, усещайки топлината му и се разплака. Натрупаните емоции, униженията в работата и самотата и бяха дошли в повече. Бианка изхипа: “Откога те чакам! Знаеш ли откога те чакам!” Очите на Вальо също се насълзиха. Питаше се дали е срещнал сродната душа или Бианка ще бъде поредното разочарование, което ще го нарани. Нямаше как да разбере, само времето щеше да покаже.
Мануела изчака две седмици преди да се обади на Смоленов. Искаше той да разбере, че не е от лесните момичета, които си лягат с мъжете на втора среща. Добър анализатор на човешкото поведение, тя разгадаваше потомците на Адам от пръв поглед и предугаждаше ходовете им. Сваляч, мушморок, добряк, богаташ, мамино детенце, грубиян, философ – типажите стояха пред нея като прочетен вестник. Основното, което мъжете искаха беше секс. И ако една жена беше хитра можеше да ги манипулира, колкото си иска. Мануела не искаше. Не желаеше подаръци, романтични вечери, предложения за почивки и какво ли не. Мразеше погледите на богатите мъже, които носеха посланието: “Мога да те купя, ако поискам!” Смоленов беше богат, притежаваше и власт, което го правеше още по-опасен. Мануела знаеше, че властта е мощен афродизиак за мъжете – тя ги опияняваше и правеше циници. Мануела позвъни на Смоленов и той се направи на изненадан. “А-ааа момичето от коктейла, да сетих се! Май бяхте студентка по психология….да бях ви казал, че може да намерим нещо за вас!” Уговориха се да се видят в края на седмицата.
Срещата мина според нейните очаквания. Депутатът се държеше на положение и не сваляше маската си, очите му не я опипваха жадно, както правеха другите мъже, а я изучаваха. Търсеха слабост в нейните, пролука в която да влязат и да останат там. Армиите им бяха разположени в пълна бойна готовност, но никой не атакува. Говореха основно за следването й, малко за политика и мода. Преди да се разделят, той предложи да я откара до тях, но Мануела отказа. Харесваше го, но искаше да го държи в напрежение и да му даде да разбере, че не е от куклите, с които е свикнал. Смоленов хладнокръвно прие отказа и предложи да излязат на вечеря следващата седмица. Мануела му отговори, че има натоварена програма и когато има възможност ще го потърси.
Смоленов се прибра в къщи и когато светна лампата в хола се вцепени. На един от фотьойлите седеше дете. Депутатът понечи да изкрещи, но детето го изпревари: “Шшътт, спокойно не съм тук да те обирам! Заповядай, седни, искам да ти кажа нещо!” “Кой си ти!” – извика Смоленов и понечи да извади телефона си, но усети как нещо удари ръката му. Погледна надолу и с ужас видя, как месото по дланта му кърви. “Спокойно! Ще я превържеш после! Седни да поговорим.” – каза с невъзмутим тон детето. То беше дебело, с провиснали бузи, малки очи и присмехулно изражение на лицето. Смоленов седна срещу него. “Дойдох да се запознаем! Аз съм Молох, бог на Слънцето и войната и ти си една от жертвите, които ще бъдат принесени, за да бъда омилостивен. Времето ти дойде!” каза детето. “Знам за всички далавери и гадости, които си направил! Имаш един месец и си мой! Сега те оставям!” Нов огнен камшик зашлеви Смоленов този път през лицето. Той присви очи от парещата болка и когато ги отвори, детето го нямаше. В шок от случилото се, депутатът дезинфекцира раните си и започна да мисли:. “Беше ли възможно някой да си прави шега с него? Откъде се появи и как изведнъж изчезна това дете?” Наля си уиски, седна в кухнята, но мисълта за случилото се не му даваше мира. Реши да провери в интернет наистина ли има такъв бог. Оказа се, че има – в семитската митология Молох беше бог на Слънцето и войната, на който се принасяли в жертва деца от знатни семейства, изгаряни живи. Смоленов размишляваше. “Възможно ли беше някой да си прави гадна шега с мен изпращайки това дете? И защо дете? Молох е бил възрастен.” Защо са го избрали не го изненада. През цялото време, докато правеше далавери и печелеше лесни пари, го преследеваше мисълта, че възмездието рано или късно ще го застигне. Но да го принесат в жертва? Мисълта за смъртта вледени мозъка му и ръката му се вкопчи в чашата с уиски. За миг му хрумна да се обади в полицията, но веднага се отказа – щяха да го помислят за пиян или луд. Влезе в интернет и започна да търси още информация за Молох. Беше пребледнял, ръцете му трепереха, за пръв път в живота си се сблъскваше с реална опасност за живота си. Страхът бавно парализира тялото му и хоризонтът на бъдещето му се стесни до малка черна точка.
Вальо напусна кметството и спечели конкурса за водещ на предаване в местна телевизия. С Бианка се виждаха всеки ден, желаеха се страстно и правеха любов, но опиянението на телата не можеше да се сравни с хармонията, която изпитваха душите. Бяха намерили липсващата си половинка и усещането за цялост ги изпълваше. Вальо започна да подготвя предаването си. Предстоеше му сериозна работа и първото, с което се захвана бяха обществените поръчки. В града беше публична тайна, че те се нагласяват така, че да печелят избрани фирми. Вальо се свърза с човек, който му даде документацията на търг, от която се виждаше, че конкурсът е нагласен така, за да спечели определената от Смоленов фирма. Обстановката в телевизията се нажежи – всички знаеха колко чувствителен беше депутатът към критиките в медиите. Предаването се излъчи, имаше и открит телефон за граждани. Хората се обаждаха и се оплакваха от дупките по пътищата, разнебитените тротоари, неосветените улици и корупцията. Вальо не смогваше да им отговаря – толкова много проблеми се бяха насъбрали през годините. След края на предаването го извика шефът на телевизията. Той беше стара кримка в занаята, с прошарена брада, вечно смръщен поглед и циничен език. “Ти го изкара от кожата му, бе! Преди малко ми звънна, беше бесен и искаше да те уволня! Иска да дойде да отговори на нападките, но без открит телефон! Ха познай защо? Да не го захапят хората за далаверите му!.” Шефът на Вальо можеше да си позволи да направи капан на Смоленов, защото собствениците на телевизията не бяха случайни хора. Те имаха позиции при всяка власт, а мандата на депутата скоро изтичаше и вече не им бе нужен. Вальо бе наясно с целия сценарий, но реши да участва. Кога друг път щеше да има шанс да притисне корумпирания депутат до стената?
Мануела се обади на Смоленов и се уговориха да се видят на вечеря. Той я покани в скромен ресторант, което я озадачи, защото баровците впечатляваха жените с някое шикозно заведение. Смоленов изглеждаше променен. Нямаше я самодоволната му усмивка, хищният пламък в очите и самоуверената походка. Мануела не го попита откъде е белега на лицето му, но интуицията й подсказа, че нещо се е случило. Докато вечеряха тя му разказваше за следването си, но той не я слушаше. После се разходиха по улиците. Пролетта бе дошла и сенките на дърветата ги обгръщаха в мека прегръдка. Стигнаха до блока на Мануела и за пръв път Смоленов я докосна. Хвана едната й ръка, погледна я в очите и каза: “Аз те харесвам, но не те заслужавам! Наранявал съм много жени и не искам ти да си поредната. По-добре да не се виждаме повече!” За миг тя помисли, че й прави трик, вгледа се в очите му, но видя в тях страх и умора. После каза: “Защо не оставиш сама да преценя! Сигурна съм, че жените те харесват, но не очаквах да си направиш толкова лоша реклама!” Смоленов тъжно се усмихна. После я целуна по бузата и си тръгна.
Депутатът се прибра в къщи и отново започна да търси информация за Молох в интернет. Попадна на нещо интересно – “Членовете на ложата “Бохемски клуб” в Сащ имали светилище “Масонската гора” с каменен идол на Молох. В “Бохемския клуб” са членували президентите Никсън, Рейгън, Джими Картър, Бил Клинтън, Буш баща и син, както и Дейвид Рокфелер, Уолтър Кронкайт и др.” “Бохемския клуб” е създаден от журналисти през 1872 г. и в него са членували интелектуалци, но постепенно за да се привлекат средства били поканени политици и бизнесмени. Днес членството в клуба е изключително престижно и достъпно за малцина. Срещите се провеждали в местността Бохемска горичка и включвали ритуали, като театрализирани “жертвоприношения” и факелни шествия. Един от ключовите ритуали се наричал “Изгаряне на грижите”, но покрай цялата символика се водели и сериозни разговори.” “И какво сега! Този Молох иска да ме принесе в жертва? Да ме изгорят, все едно си изгарят грижите?” – мислеше Смоленов. Не можеше да проумее как това дете се оказа в хола му, но раните на лицето и ръката му бяха реални и това го плашеше. Не му оставаше нищо друго освен да чака да изтече месецът. Тогава щеше да разбере дали Молох ще изпълни заканата си или някой си прави шега с него.
Депутатът дойде в следващото предаване на Вальо и поиска да говори с журналиста. “Виж сега, моето момче!” – започна той. “Не знам откъде имаш документите за търга, но всичко е направено по законния ред и не можеш да докажеш, че е нагласен! Кажи ми кой ти пусна мухата, кой ти плаща да ме нападаш?” “Никой” – отговори Вальо. Смоленов не можеше да проумее, че има неподкупни журналисти, които си вършат работата. Той знаеше, че в повечето медии като си платиш може да разчиташ на комфорт. “Как никой, бе момче!” – се раздразни политикът. “Искате да ми съсипете кариерата ли? Знаеш колко са чувствителни хората за дупките в града? И сега, ти ме изкарваш, че съм нагласил търга! Кой ти поръча? Не може да действаш на своя глава!” “Никой не ми е поръчал!” – отговори Вальо. “Вие сте нагласили търга така, че да спечели избрана от вас фирма и аз имам документи за това!” Смоленов не каза нищо. Собствениците на телевизията не му вдигаха телефона, което беше лош знак. Двамата с Вальо влязоха в студиото и предаването започна. Цитираха се документи, Смоленов се опита да се измъкне с дежурните фрази, но Вальо имаше доказателства, че избрана от депутата фирма без да отговаря на критериите е спечелила търга. Риториката на Смоленов беше безсилна пред конкретните факти. Пребледнял и изпотен той напусна студиото. Вальо беше доволен, шефът му потриваше ръце и повтаряше: “Заслужи си го! Откога трябваше да го притиснем! Безобразник!” Само преди месец рефренът беше друг, но шефът винаги вървеше в посоката на вятъра идващ от офиса на собствениците.
Бианка заживя при Вальо. Двамата бяха спокойни по характер и рядко възникваха спорове помежду им. Единственият проблем беше, че той нямаше собствено жилище и живееше при родителите си. Бианка не се чувстваше комфортно в чуждия дом, но нямаше избор. Почти всеки ден се виждаше с майка си, която не спираше да й натяква, че трябва да търси щастието си в чужбина. Росица си бе наумила, че щом дъщеря й знае френски език задължително трябва да се омъжи за французин. “Каква ти е перспективата с Вальо? Той дори собствено жилище няма! И не се знае дали някога ще има.” – повтаряше като латерна майката. “Аз не съм те създала и отгледала, за да мизерстваш в България! За какво го научи този език? Да ми стоиш за 300 лв. в това кметство, ли?” – натякваше Росица. Бианка бе на кръстопът – от една страна обичаше Вальо, от друга работата в кметството й беше омръзнала, а непознатите хоризонти я привличаха неудържимо. Но можеше ли да жертва любовта си? Как щеше да се омъжи, ей така по сметка за някой чужденец? Тя знаеше, че има чужденци, които си търсеха жени от бедни държави, имаше и познати, които се бяха омъжили в странство. Когато се върнеха в България промяната в държанието им бе огромна. Облечени в скъпи дрехи, с огромно самочувствие вече не бяха предишните жени. Говореха високопарно, казваха “вие българите никога няма да се оправите..” – все едно бяха германки или италианки. Отстрани изглеждаха смешни в своята парвенющина, но казваха, че са щастливи със съпрузите си. Тези жени жертваха чувствата и достойнството си, за да не живеят бедно. Бианка не беше такъв тип човек, но мизерната заплата и липсата на перспектива в България я измъчваха. Израсла под крилото на майка си, тя не обичаше да се бори с живота, а колежките в кметството я подтискаха със самочувствието си. Това, което я задържаше беше любовта й към Вальо и в нея започна борба между натякванията на Росица и чувствата й към него.
Мануела се обади на Смоленов и същата вечер се видяха. Тя дойде облечена с дънки и фланелка, той в неизменния костюм. Около очите на депутата имаше тъмни кръгове, изражението на лицето му бе напрегнато. Мануела предложи да се разходят в Морската градина, но разговорът вървеше вяло. Тя усети, че мислите на Смоленов са другаде и попита: “Проблеми ли имаш?.” Той я погледна в очите и зад кадифената им мекота съзря искрящи пламъчета. “Защо излизам с това момиче? Тя не е от онези празноглавки, с които преспивам месец-два и запушвам устите с модни парцалки! Тя е честна и открита и иска нормален живот. Какво мога да й дам аз?” “Да, имам проблеми!” – каза той. “Но не мога да ги споделя. Познаваме се отскоро и не желая да те занимавам с тях. Само ще ти кажа, че човек рано или късно плаща за греховете си!” Тези думи събудиха любопитството на Мануела, но опитът й подсказа, че не трябва да пита повече. Вървяха по малка алея обляна в зелена светлина. Смоленов я прегърна през рамото и каза: “Харесвам те, виждам че и ти ме харесваш, но трябва да знаеш нещо. Аз съм циник и манипулатор! След развода си не съм се влюбвал, сменям жените като носни кърпички и не очаквай да ти свалям звезди от небето! Труден характер съм, избухвам и пия много! Искаш ли да имаш общо с мъж, като мен?” Думите му допаднаха на Мануела, защото мъжете, които я ухажваха се представяха за най-умните и нежните, а този беше откровен. “Знам какъв си! Разбрах го още първата вечер, щом те видях! Ти си покварен и циничен, но си искрен и това те отличава от другите. Омръзнало ми е да слушам фалшиви комплименти, да гледам жадни за секс очи и увиснали ченета! Искам мъж, който не е идеален, но ще ми казва истината в очите!” Тя извърна лицето си към неговото, очите им се срещнаха и стаената страст избухна в дълга целувка.
След последната им среща Мануела повече не видя Смоленов. Потърси го, но телефонът му даваше свободно, после оператор съобщаваше, че е изключен. Беше изминал един месец от посещението на Молох и божеството изпълни заканата си. Смоленов бе принесен в жертва в Бохемската гора. Този път ритуалът “Изгаряне на грижите” не беше изпълнен с чучело, а с човек.
Бианка отиде в чужбина, за да намери себе си. Вальо страда от раздялата им и дълго време я упрекваше в мислите си, но беше наясно че материята е победила духа и това го успокои.
Вероника и Камен се разделиха.
Мануела завърши висшето си образование и започна работа като детски психолог. Омъжи се и създаде семейство.
Разказ на Иво Югов
Цацаров и ДАНС представиха нескопосоната...
Бохемската гора /1 част/
