Във филмът "Боксьор марионетка", бездомник се бие за пари, дадени му от богаташки синчета с други бездомници. Героят е добър, наивен и едва в края на филма разбира, че богаташите не са му приятели. Отказва да се бие с възрастен бездомник и "спонсорът" изгаря най-скъпото, което има - дневникът на обезобразено момиче. Този сюжет се развива у нас с ужасяваща сила. Журналисти - марионетки работят в медиите на Делян Пеевски и пазят най-скъпото си - прехраната. Журналисти-марионетки обслужват Иво Прокопиев и пазят хляба си. Тролове-марионетки са наети от партиите и изкарват по някой лев, обругавайки тролове-марионетки от други партии. Нацията изкуствено е разделена. Нацията е слаба. Медиите не подкрепят по нормален начин определена партия, както е в белите държави, а се превърнаха в бухалки. Задоволяват егото и интересите на двама комплексари - Делян Пеевски и Иво Прокопиев. Жалка и смешна история, която обаче е трагична, защото се случва пред очите ни. Тази история продължава 10 години и може да продължи още 100. Глас в пустиня остават гласовете на малкото свободни журналисти. Те не са удобни на статуквото. Не обслужват Пеевски или Прокопиев и политиците, които стоят зад тях.

Никога не съм крил, когато симпатизирам на дадена партия, всяка медия или журналист има това право. Но да те превърнат в медийна бухалка, която рови в мръсното бельо, създава интриги, лъже и манипулира – това не е журналистика. Това е наемна маса от марионетки. Която намира читатели готови да бъдат облъчени с тази помия, която претендира, че е журналистика.