Варна е град с богата история. Името Варна за първи път е споменато във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. когато Аспарух побеждава ромеите при Онгъла. Оттогава, за близо 1400 г. Варна е преживяла много нашествия, битки и промени. Но нищо не е успяло да пречупи духа на града. Нито османското владичество, нито авторитарния социалистически режим. Варна остава непокътната за посегателствата върху нейната история, а варненци съхраняват самочувствието си през годините.

Варна е надживяла много хора. Много дребни души, които са мислели, че са по-големи от нея. Тя преживя и това да се казва Сталин, на името на един безумен диктатор. Преживя социализма и безчинствата на партийната върхушка. Много варненци пътуваха в чужбина и виждаха, че има и друг свят - със свобода на словото и частната инициатива. Варна преживя и домогванията на софиянци, които искаха да проучват Варненския халколитен некропол. След 1989 г. Варна преживя и некадърници-политици, които се опитаха да я превърнат във васал на София. Градът надмогна протежета като Добрин Митев и го прогони далеч от пределите си. Варна винаги е ценяла хората, които я обичат и милеят за нея. Тя има своите кметове-възрожденци, има своите морски герои, талантливи артисти и работливи хора. Варна е приютила колоси като капитан Петко войвода и не е отритнала противоречиви личности като Антон Прудкин.

Варна е особен град. Обикнеш ли го веднъж, не може да го разлюбиш. Живял съм в друг град, но трепетът да се завърна във Варна никога не ме напусна. Обичам Варна! Но знам, че за да заслужа нейната обич трябва я пазя и да уважавам историята й.

На безхаберниците, които мърсят улиците, градинките и сградите на Варна мога да кажа, че те не са варненци. Варна не е техният град и рано или късно ще го разберат.

А на учениците, които написаха вдъхновяващи есета за Варна – искам да благодаря!