Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07 15:08 - Разходка из шарена Варна, налазена от идиоти
Автор: ugov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 179 Коментари: 3 Гласове:
4



Решавам да се поразходя из лятна Варна. В морската столица текат ремонти. Във фейсбук,  варненци рисуват апокалиптична картина на разбити улици, изсечени дървета, дупки, изоставени подлези, фучащи мотористи, мръсен въздух и какво ли не. Но хората, с които разговарям в реалния свят са на противоположно мнение – те смятат например, че булевард Левски улеснява автомобилното движение, подкрепят ремонтите и се радват, че улици като Баба Тонка, Бенковска, Съборни и др. придобиха нормален вид.

Вървя по прясно ремонтираната улица Бенковска /в отсечката от Нептун до Образцов дом/. Скоро поставиха последния слой асфалт и маркировката. Това сигурно е улицата с най-много пътни знаци в света – веднъж ги броих, бяха към 50. С толкова много знаци Бенковска може да влезе в рекордите на Гинес. Има велоалея, до нея тревни площи, в които има поставени маркучи – система за капково напояване на декоративните храсти. Продължавам надолу по Сливница. Под бившата сладкарница Еделвайс е пльосната скулптура на нещо, което прилича на гигантска раковина. Булевард Съборни е изцяло променен, на него се диша леко и совободно. peikiДърветата са окастрени, асфалтът сменен. За колоездачите има велоалея, която води към Пощата – ако решат да пускат писма, вместо да карат към Морската градина.

В градинката над общината цари кротка мизерия. Разбити пейки и напукани плочи ме отвеждат към малкия фонтан, който вечер ставаше разноцветен. На него безименен идиот е написал fuck off, пейките до фонтана са махнати, а напращяла хубавица с мургав тен си прави селфи. Помня тази градинка, когато я направиха – беше чиста и приветлива. Помня и градинката до Кукления театър – уютна, малка, носеща спокойствие. От 30 години и тя е занемарена. Все едно бомба е паднала върху красивия кът, направен по случай Асамблеята на мира на Людмила Живкова.

Стълбите на градската библиотека са натрошени, няколко скейтъри практикуват хобито си. Те нямат площадка за скейтъри /кой да им направи?/ и неволята ги е принудила да скачат със скейтбордите си до входа на библиотеката. Зад общината има откъртено парче бетон, шахтите са ръждясали и изкривени, парадните стълби на общината са изпочупени. Тъжна гледка!

До входа на музея, където спират автобуси с родни екскурзианти,  кошчетата за боклук са препълнени, но на никого не му прави впечатление. Толкова сме свикнали с мизерията и мръсотията, че я приемаме за нещо нормално. Община Варна направи нови спирки – изпочупиха ги, ремонтира детски площадки – в тях играят не само малки деца, а се събират ученици и клошари, / до църквата Света Петка/, чупят осветителни тела, трошат пейки, хвърлят фасове и боклуци по улиците! За кой дявол общината ще прави града по-приветлив, а някакви безмозъчни тъпанари ще вървят след хубавото и ще го рушат?! Нищо хубаво не заслужават хора, които нямат съзнание да пазят и хора, които си затварят очите пред вандалите!

Спускам се надолу към бившия ресторант Севастопол. До хотел Черно море танцуват брейкъри – ентусиасти, които радват окото всяко лято, но тълпата около тях е малка – те са позната атракция. Самоук барабанист се е инсталирал по диагонал на Макдоналдс и дъни яко на барабаните?! Кой, защо, как му е разрешил не е ясно. В центъра на Варна някакъв самодеец решил да дъни барабани – колко находчиво решение! Няма го момичето с цигулката, което свири и танцува, няма ги индианците от Еквадор, чиито песни знам наизуст. Почти няма и чужди туристи. От всички страни чувам само българска реч. Виждам Човека с потника. 27 години той носи сив потник, но това лято го е сменил с черен – нарушил е традицията! Зад сергията на легендарния търговец на книги Миро, устоял на зимни студове и летен пек, пият бира няколко деца на улицата. Джаско, Шкумбата и Васко засега кротуват, но често общуването им прераства в шумни скандали и съседите викат полиция.

По Сливница профучават няколко мотора. Карат като изоглавени, но полицията във Варна ги е оставила да правят, каквото си искат. Същото е и с идиотите-шофьори.

Атракции по Ларгото, около Фестивалния комплекс и в Морската градина няма. Хората се разхождат, като летовници в съветския курорт Сочи през миналия век. Всяко лято призовавам община Варна да осигури атракции за варненци и туристи, но гласът ми остава нечут за чиновниците. Тези чиновници минават ли по Ларгото? Виждат ли какво мъртвило е? Но как да накараш чиновник, с фантазията на муха да стимулира частната инициатива! Нали има фестивали, които се правят всяко лято и запълват културния календар.

Минавам по Ларгото, свивам към хотел Мусала и се спускам към бившата улица Направи си сам. Тя тъне в руини и мизерия. А каква беше през 80- години, когато я откриха?! Какъв живот кипеше на нея…

Продължавам към Морска гара. Така наречената Атракционна зона е превърната в кръчмарник. Посреща ме огромен паркинг, със стотици коли, повечето с варненска регистрация. Пред закусвалня за бързо хранене „Хепи“ има опашка от чакащи. До заведението са сбутани няколко рибари, които ловят илария. От хапващите пилешки хапки и суши ги делят 2-3 метра. Риба няма, рибарите клечат унило, докато паралиите ги наблюдават с интерес.

Няма я онази Атракционна зона, прекрасно място за разходка – сега са наредени кръчма до кръчма. Дъни чалга, народът уж е беден, а яде и пие на поразия! Става ми гадно и отивам на Зеления фар. Много риба съм хващал тук – сафрид, карагьоз, илария, чернокоп. Фарът е пуст, няма рибари. Празно и е яхтеното пристанище, от което ни изгониха да не смущаваме собствениците на яхти и крадците на дизел от Перун. Виждам наконтена светска двойка, която отива в ресторант „Капитан Кук“. Мъжът е с дънки, с паднало дъно, които му стоят като чувал. Той носи букет, жената някакъв подарък – облечена е в нещо, като нощница и тунингована, като мутреса. Тя е на високи токчета и води неравна битка с изкривените плочки. Две празни души, които отиват да се правят на светски персони пред други празни души. Но в живота място има за всеки – за идиота, който руши, за пасивния, който мълчи, за безхаберния чиновник, за маминото детенце – бизнесмен, за мутрата и мутресата! Шарен свят, но във Варна спасението от тъпанарите, които рушат Хубавото не се вижда отникъде!?



Гласувай:
4
0



1. 4udovi6teto - Браво, Иво!
10.07 15:43
Прекрасен текст!
Написан като че ли от художник.
Чу
цитирай
2. morskipesni - По същия начин се чувствам във Варна.
11.07 09:50
Все търся нещо познато и запазено, съхранено. Поневе отдавна съм само "екскурзиант с варненско жилище", всяко ново посещение е порция нова погнуса. Не мога да свикна с тази нова простотия, която буквално смаза хубавия ни град. Най-вероятно ще продам и ще се махна завинаги, защо да си губя времето през отпуските като гледам и слушам чалга цигании?!
цитирай
3. ugov - Брагодаря!
11.07 11:29
Прекрасен текст!
Написан като че ли от художник.
Чу
- Благодаря, Валери!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ugov
Категория: Забавление
Прочетен: 1307970
Постинги: 920
Коментари: 922
Гласове: 1391
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031