Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10 14:31 - Овцата
Автор: ugov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 167 Коментари: 1 Гласове:
2



В драмсъстава на Катя Папазова, от който имам прекрасни детски и юношески спомени имаше момиче с огромна, къдрава коса. Измислихме й прякора „Овцата“, без да съзнаваме пораженията, които ще нанесе това на детската й психика. Минаха години. Бях на пресконференция в Областна администрация, когато видях момичето, вече жена. Тя заемаше висш държавен пост, стори ми се позната, но не можах да се сетя откъде. След време се срещнахме отново. Казах й, че я познавам отнякъде, но не мога да си спомня откъде. Тя отвърна: „По-добре да не знаеш!“ В гласът й имаше злоба и горчилка. Наскоро се сетих откъде я познавам. Изпитах чувство за вина за жестокостта ни. Как ли се е чувствала, когато сме я наричали „овца“, какви комплекси е насадил в нея този прякор? Големите момчета в драмсъстава ни тормозеха, ние тормозехме по-малките. Наскоро си правих операция и попаднах на едно от момчетата, които тормозехме – беше станал хирург. На шега му подхвърлих: „Ако ти ме оперираш, сега е моментът да си върнеш за тормоза в драмсъстава!“ Той се засмя. Не беше забравил какво сме му причинили, но беше преодолял травмите от детството. Ами ако не беше? Когато нараняваме някого даваме ли си сметка какво му причиняваме? Поставяме ли се на негово място?

Наскоро мой приятел, бивш полицай ме обиди. Жестоко, както са го обиждали в полицейското училище. Беше ми споделил: „В школата в Пазарджик отидох в седми клас. Там те вземат, хвърлят те на земята и те мачкат, като парцал! Опитваш да се изправиш, пак те мачкат и така, докато се научиш да мачкаш другите!“ Не му се обидих. Първо –  никой не може да каже нещо, с което да ме обиди и второ, защото знаех какво е преживял.

Но има хора, които се обиждат и таят омразата към агресора с години. Като това момиче, което наричахме „овца“. Днес тя е успяла жена, има семейство, но горчилката е останала в нея. И щом ме видя, спомените се върнаха със страшна сила.

Децата са жестоки. В стремежа си да докажат себе си, те нараняват другите деца. Но възрастните? Хилядолетия Доброто се бори със Злото и не успява да надделее? Какво ни пречи да бъдем по-добри? Жена ми отговори на този въпрос: „Много по-лесно е човек да бъде лош, отколкото добър! Хората не обичат да полагат усилия и затова са лоши!“

Права е. Да си отмъстителен, завистлив и гаден е по-лесно, отколкото да си широкоскроен, състрадателен и добър. А колко малко коства да подадеш ръка на човек в беда. Да го изслушаш, да си съпричастен с мъката му. Да помогнеш. Но всеки сам стига до Пътя на Доброто. Там го очакват други хора, които преди него са разбрали, че да си добър е по-лесно, отколкото да си лош.

Иво Югов

barometar.net



Гласувай:
2
0



1. apostapostoloff - Съпругата ви няма достатъчно житейски опит.
07.10 19:35
Този, който като мен е командвал хора, знае колко е трудно да си постоянно зъл. А в тази позиция трябва да си постоянно зъл, защото хора се управляват само със страх.

Далеч, далеч по- лесно е да си добричък, защото да си добър означава на практика да не правиш нищо. Не е необходимо дори да повишаваш тон...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ugov
Категория: Забавление
Прочетен: 1311736
Постинги: 920
Коментари: 922
Гласове: 1391
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031