Покрай юбилейния спектакъл на дарения от Бога с талант актьор и режисьор Мариус Куркински се запитах: Какво е да си Мариус в оглозгана от олигарси и политици държава? Какво е чувството да твориш въпреки всичко? Да се раздаваш, когато около теб пъплят злобни и комплексирани хора? Да си Мариус в страната на духовните лилипути е тежко занимание. Неблагодарна задача за един гений на театъра.Карма. Обричане и обреченост. Дух.

Да възкреси текстовете на Николай Хайтов, да покаже драмата на малкия човек е личен избор на Мариус. Това правиха преди него Чаплин и Тодор Колев. Мариус по нищо не отстъпва на двамата – той се вглъбява в образите си, стига до дъното на изтерзаните им души.

Лорънс Оливие беше казал, че актьорът трябва да изиграе само една роля, с която да бъде запомнен. Ролята на малкия човек от разказите на Хайтов – това е ролята на живота на Мариус.

Актьорът има вярна публика, която го следва през годините. Диша с неговия дъх, трепти с извивките на душата му. Смее се и плаче заедно с него. Публиката – тя помага на Мариус да оцелее в страната на духовните лилипути.

И театърът.

Театърът – който той обича повече от себе си.

Иво Югов

Доста се измъчих, като гледах как се мъчи и той, горкият-около 15 минути как да е, изтраях, за повече нямах сили Но всеки влак си има пътници.

лилипути, хем има публика. Нещо не се връзва тази работа...

Всъщност, за всичко са виновни политиците, олигарсите и турското робство.

по0не аз не мога дамупростя за себе си - ЧЛГАРИЯТА В ПЕДЕРАСТИЯТА МУ

шушу мушу шушу нанрана

ах не мога не мога

и подобна неслучайна халтура с протектирана сцена в ония времена