Днес в хранителен магазин се наложи да обясня на голобрад младеж, че трябва да спазва дистанция. Той взе да плещи глупости, на които му отговорих, че трябва да е отговорен и да спазва инструкциите на властите. Дисциплина - понятие, което на този младеж не говори нищо. Той не е ходил в казарма, няма и да ходи. В тази трудна ситуация личната отговорност е важна, но как да я обясниш на хора, които живеят безотговорно? Гледам три-четири продавачки седнали една до друга си говорят. В Народното събрание – депутати, седнали един до друг си говорят. Циганин застава на половин метър от мен на опашка за хляб. Казвам му да се махне, той ми говори, че българите мачкали циганите?! 

В битката с коронавируса няма цигани, арменци, турци и евреи. Има българи. Защото сме поставени на изпитание. Борисов гледа да спаси държавните институции, бизнесмените – бизнеса си, най-потърпевши, като винаги са работещите бедни. Да не говорим за съкратените и пуснатите в неплатен отпуск. Налага се мнението, че карантината ще продължи поне още 2 месеца. Как ще оцелеят тези хора не е ясно. 

Но е ясно, че мерки трябва да има. Защото коронавирусът е гаден грип, който се разпространява бързо и не се изкарва леко. Дори от млади хора, да не говорим за възрастните. И освен треската и температурата, следва пълна изолация. Която не е по-лека от самия грип. 

Ние няма да повторим горчивата ситуация в Италия. Няма да позволим пълната безотговорност на италианските власти да доведе до ужасяваща пандемия, погубила хиляди хора. Борисов взе адекватни мерки /макар и малко закъснели/ и българите са наплашени до смърт от вируса. Така и трябва. За хора, които не обичат да спазват правилата - страхът е единственото лекарство. 

Ще оцелеем и от коронавируса. Но да научим и някои уроци: Да помагаме на възрастните, да създадем в себе си чувство за общност, да не сме алчни индивидуалисти. Да се обичаме. 

В природата няма нищо случайно. Този вирус също не е случаен. Той дойде, за да ни помогне да бъдем по-добри хора. 

Чувство за общност: Всяко човешко същество има способността да се научи да живее в хармония с обществото. Това е вродена способност за социална свързаност, но тя трябва да бъде съзнателно развита. Социалният интерес и чувството за общност включват в себе си „социално подобряване”, което е доста различно от конформността и оставя пространство за социално изобретяване. Усещането за истинска сигурност е вкоренено в усещане за принадлежност към някакъв човешки колектив. /според теорията на немския психолог Алфред Адлер/

Иво Югов