Сред неразбрани бродя като призрак
и търся сродната душа
а тя не идва
и самотата почуква плахо по прозореца
Уж щастието чакало зад ъгъла...
не чака нищо там
само вятърът играе си с прашниките
и ги запраща в мокрото небе

Иво Югов

пУет!