На представянето на последната си /засега/ книга описваща първия му мандат, като президент Георги Първанов надмина себе си. Самодоволен и опиянен от желание да влезе в историята, той каза че управлението му през 2001-2006 г. е най-успешния период за страната във времето след 10 ноември 1989 г. С видимо удоволствие от постигнатото, Първанов разказа за трудни мигове свързани с дипломацията и си присвои водеща роля при приемането на страната в Европейския съюз, освобождаването на медицинските ни сестри и пр. Отиващият си президент пропусна да спомене, че през двата му мандата убиха единия му съветник /Емил Кюлев/, простреляха един от спонсорите му /Манол Велев/ и арестуваха за поръчкови убийства друг негов съветник /Пешо Сумиста/. След дългата си, напоителна реч изпълнена със самореклама и огромно желание потомците да оценят великото му дело, на Първанов се наложи да обяснява дали е лобирал за бизнесмена Михаил Михов. Президентът каза, че било възможно двамата да са разговаряли /!?/, което означава, че или не помни с кого разговаря или се прави на ударен. Но няма как да бъдат забравени връзките му с неговите олигарси, ловните му подвизи, пускането на стенограмата с разговора му със Симеон Дянков. Отива си един комплексиран, самовлюбен, преял с власт президент. И едва ли някой освен шайката, която се ползва от протекциите му и твърдия електорат на БСП ще съжалява, че няма да вижда лицето му. Защото Първанов дори, когато се усмихва не му се получава – зад свитите устни прозират злоба и отмъстителност. На него много му се иска да остане в историята, като успешен президент, но това няма да стане. Ще се запомнят безбройните му гафове, чадърът разперен над придворните му олигарси и тясната обвързаност с БСП. Той не успя да бъде президент на всички българи и нямаше как и да бъде. Малките души с голямо его не стават за обединители на нацията.

Денислав Петров

briz15.com