Един бивш партиен функционер във Варна наричаше журналистите “драскачи” и така показваше скритото си презрение към нас. Вече го разбирам, когато виждам колко пишещи братя се продават, за да изпълняват нечии партийни поръчки. Драскат глупотевини, слухове, манипулации и си мислят, че това е журналистика. Сменят политически позиции и подмазване към кметове, като носни кърпички, за да са близо до силните на деня. Основната им цел е да осребрят платените си писания. Драскачите нямат убеждения, морал и съвест – техните лица трепват само при шума на парите. Имената им се знаят във Варна, няма нужда да ги изброявам. Боя се, че ще изпусна някого и после ще ми се обиди. Помним ги от времето на Костов, Царя, през Станишев и Борисов. Как ставаха и лягаха с имената на силните на деня. Как парадирираха с тях. “Сега ще звънна на еди кой си министър!” – реплика, която трябва да респектира колегите, а всъщност е жалко овъргалване на журналистиката в калта. Тъпа история, в която някой ми се хвали колко е близък до властта, а всъщност е безсъвестен драскач. Нищо повече. Трябва да призная, че платените драскачи виреят във Варна. Усукват се около новите властници, като лиани и просят милостиня. Алчни са за пари и си го знаят. Виждам ги как ухажават новия кмет на Варна и си спомням колко близки бяха с предишните. Не съм човекът, който ще ги съди. Има си Господ за това. Питам се – докога нашите политици ще ги ползват? Тези изхабени, платени драскачи, които дори не могат да пишат като хората.
Иво Югов