Ако трябва с по една дума да бъдат описани тримата лидери на движение "България без /под/ цензура" - Росен Петров, Николай Бареков и Ангел Славчев, думите ще са - пийналият, себелюбивият и червеният. Телевизионната изява на Росен Петров в неделя в подопечената ТВ7 бе потресаваща. "Политикът" бе видимо пийнал, което не му попречи да обсипе аудиторията с популистки изказвания. Свикналият на всичко Карбовски, /дори и с "алхолни" събеседници/ направи аналогия с други политици, на които им прилича Росен Петров. Но така се получава, когато няма къде да изразиш патриотизма си. Петров, здраво подпийнал, заваляше думите и водеше своето първо и лично предаване "Слава", но изглеждаше жалко и неубедително. Фъфленето за бабите с пенсия от 200 лв., на които искаш да помогнеш е стар, политически трик, на който вече никой не се хваща. Не така смята Николай Бареков, който като начинаещ политик не спира да "произвежда" бомбастични обещания. Този себелюбив човек се вижда в мечтите си като премиер и казва какво ще направи като такъв. Няма да му правим пиар, като изброяваме неизпълнимите му и популистки обещания. Има си ТВ7, има си империята на Пеевски, има си медии, на които Цветан Василев плаща, за да го отразяват. Но не можем да пренебрегнем връзката му с БСП, чрез негова близка колежка, която е изключително близка с депутата от БСП Красимир Янков и тепърва ще осветляваме връзките на Бареков в тази посока. Друга здрава спойка между БСП и България без /под/ цензура е червеното острие Ангел Славчев. Активистът на националното движение "Русофили", което е контролирано от БСП, протестиращият, който започва речите си с "Другари и другари!" е живото доказателство на какви хора разчитат Бареков и господарите му. Славчев е червен активист, свързан с БСП, а Бареков козметично и леко напада Станишев и компания. Разбира се основната мишена на "цензурираните" са Борисов и ГЕРБ. Но, ако се вгледаме отблизо в триумвирата "Петров, Бареков, Славчев" ще видим амбицията на Цветан Василев и БСП да създадат нов проект, който да им осигури присъствие във властта. Така правят умните банкери в България - вместо да си гледат бизнеса дават политически интервюта в чужди медии /недопустимо за западен банкер/ и финансират политически проекти, които са поставили под цензура. Няма да анализираме как се чувства човек поставен под финансова зависимост, как живее като кукла на конци, как съжителства със съвестта си. За Бареков и Славчев подобна дилема не съществува. Остава да видим колко ще издържи Росен Петров или ще се превърне в тяхно подобие.