Постинг
13.03.2015 14:17 -
Питър Хъчинс: НАТО, а не Путин гради империя
Нека поне веднъж подходим към този спор с отворен ум, използвайки аритметиката и географията и ограничавайки се в употребата на прилагателните. Две велики сили са една срещу друга. Едната от тях, Русия, е загубила контрол върху повече от 1 800 000 квадратни километра скъпоценна територия. Другата, Европейският съюз, контролира повече от 1 000 000 квадратни километра от тази площ. Коя от двете сили се разширява? Между тях остава около 800 000 квадратни километра неутрална територия, по-голямата част от която се намира в Украйна. От гледна точка на Москва това е мъчителна и безвъзвратна загуба. Збигнев Бжежински, един от най-вещите воини на Студената война, пише през 1997 година: „Украйна е геополитическа опорна точка, защото самото й съществуване като независима държава помага за трансформацията на Русия. Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя”.
Смалената Русия вече усеща разширяването на ЕС и на неговото въоръжено крило НАТО като удар, насочен към една незараснала рана. Още през февруари 2007 година например Владимир Путин попита намусено: „Срещу кого по-точно е насочена тази експанзия?“. Така и не чух ясен отговор на неговия въпрос. СССР, за да се опълчи на който бе създадена НАТО, не съществува от август 1991 година. Така че каква всъщност е целта на НАТО? Защо изобщо тази организация още съществува?
Няма очевидна причина да се прилага двуполюсната система в постсъветска Европа. Дори и да искаше да възвърне загубената си империя, както някои вярват (убеждение, неподкрепено от сериозни доказателства), Русия е твърде слаба и бедна, за да успее да го постигне. Така че защо да не бъде поканена да се присъедини към големите съюзи на Запада? Уви, това е очевидно за всички, но никога не се казва на глас – тя не може да се присъедини нито към НАТО, нито към ЕС, защото ще ги дебалансира заради своите размери. Има много възможни начини да се подходи към този проблем. Един от тях е зрялото приемане на лимита на човешката сила, съчетано със съобразяване с отражението, което оставят върху Русия претърпените от нея инвазии и това, че границите й са практически незащитими.
Но ние не го правим. Вместо това свикваме шумен псевдоморален кръстоносен поход, който няма да издържи и пет минути, ако му се обърне наистина сериозно внимание. Управлението на господин Путин е, без съмнение, зловеща тирания. Но същото може да се каже и за Турция на Ердоган, която хвърля в затвора далеч повече журналисти, отколкото Русия. Турция е уважаван член на НАТО четиридесет години след като присъедини към териториите си Северен Кипър, който все още е окупиран – почти същото, което прави Русия с Крим. Ако Путин наистина ни отвращава толкова много, то тогава защо и ние, и САЩ сме щастливи да въртим бизнес с Ердоган и да се умилкваме на Саудитска Арабия и Китай?
Противно на общоприетия мит, експанзията на ЕС в бившия комунистически свят не донесе магически всеобщи мир, любов и просперитет. Откакто Хърватия се е присъединила към ЕС, икономиката й все е в рецесия. В много големи части на европейския югоизток корупцията още съществува и не бих казал, че там властва върховенството на закона. Затова идеята, че приобщаването на Украйна към „Запада“ чудотворно ще превърне тази изправена пред толкова проблеми държава в слънчев рай на свободата, почтеността и богатството, е може би леко идеалистична, да не кажа погрешна.
Всичко ще стане малко по-ясно, ако осъзнаем, че в този спор става въпрос за власт и територия, а не за човешки ценности. В интерес на истината, експанзията на НАТО на изток в голяма степен се дължи на първоначалното нежелание на ЕС да приеме изостанали, банкрутирали и корумпирани държави от стария Варшавски договор. Политиката може да се обобщи така: „Ние няма да купуваме вашите домати, но ако това ще ви направи по-щастливи, може да се приютите под нашия ядрен чадър“. Това обещание беше куха застраховка срещу несъществуваща заплаха. Но едно случайно стечение на обстоятелствата се ожесточи до истински сблъсък. Колкото по-бездейна оставаше Русия, толкова по-уверено Западът интерпретираше поведението й като агресия. Борис Елцин позволи западните интереси да изнасилят държавата му и не направи почти нищо, за да отстоява руската мощ. И въпреки че бомбардира собствения си парламент, поведе жестока война в Чечения, вдигна корупцията до олимпийски нива и безсрамно нагласи своето преизбиране, той остана уважаван гост на срещите на най-високо равнище в западните столици. Сходни грехове на Путин обаче са повод да го остракират и да го сравняват – исторически неточно – с Хитлер.
Това е така, защото той възстанови руския суверенитет и независимата външна политика на страната си. Много разправии и боричкания е имало между Изтока и Запада, и не всички са по вина на Русия. Но новата студена война започна фактически през 2011 година, след като господин Путин се осмели да попречи на саудитската – и западната – политика в Сирия. Видният експерт в областта на разузнавателната дейност и сигурността Джордж Фридман смята, че Русия силно подценява силата на американската ярост, която ще отприщи с действията си. И наскоро каза пред московския вестник „Комерсант”: „Точно затова САЩ обърнаха поглед към Русия, замислиха се кое е това, което тя най-малко иска да се случи, и се сетиха – нестабилност в Украйна”.
Господин Фридман (който не е подставено лице на Путин) е напълно съгласен с Москва, че свалянето на украинския президент Виктор Янукович е „най-крещящият преврат в историята”. Той, разбира се, е прав, както всеки безпристрастен наблюдател може да види. Тестът за всяко твое действие е да се запиташ как би се почувствал, ако друг направи същото на теб.
Ако Русия не е разбрала колко ще се разгневи Вашингтон заради Сирия, дали Западът е осъзнал колко яростно ще реагира пък тя срещу Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз и свалянето на Янукович? Може би не. Пред заплахата да изгуби безценната си военноморска база в Севастопол в полза на НАТО, Русия контраатакува. След двадесет и три години начумерено примирение пред Запада Москва в крайна сметка каза „Стига!”. Би следвало всички ние да сме против примирението, затова не трябва ли да приемем като разбираема тази реакция на една суверенна държава, дори и да не я одобряваме?
И може ли някой да ми обясни защо точно Великобритания е в първата редица на експанзията на ЕС и НАТО в тази опасна и нестабилна част на света?
Питър Хичънс - английски журналист и писател, автор на шест книги. Бивш кореспондент в Москва и Вашингтон, продължава да работи в областта на международна журналистика, удостоен през 2010 г. с наградата „Оруел”.
Смалената Русия вече усеща разширяването на ЕС и на неговото въоръжено крило НАТО като удар, насочен към една незараснала рана. Още през февруари 2007 година например Владимир Путин попита намусено: „Срещу кого по-точно е насочена тази експанзия?“. Така и не чух ясен отговор на неговия въпрос. СССР, за да се опълчи на който бе създадена НАТО, не съществува от август 1991 година. Така че каква всъщност е целта на НАТО? Защо изобщо тази организация още съществува?
Няма очевидна причина да се прилага двуполюсната система в постсъветска Европа. Дори и да искаше да възвърне загубената си империя, както някои вярват (убеждение, неподкрепено от сериозни доказателства), Русия е твърде слаба и бедна, за да успее да го постигне. Така че защо да не бъде поканена да се присъедини към големите съюзи на Запада? Уви, това е очевидно за всички, но никога не се казва на глас – тя не може да се присъедини нито към НАТО, нито към ЕС, защото ще ги дебалансира заради своите размери. Има много възможни начини да се подходи към този проблем. Един от тях е зрялото приемане на лимита на човешката сила, съчетано със съобразяване с отражението, което оставят върху Русия претърпените от нея инвазии и това, че границите й са практически незащитими.
Но ние не го правим. Вместо това свикваме шумен псевдоморален кръстоносен поход, който няма да издържи и пет минути, ако му се обърне наистина сериозно внимание. Управлението на господин Путин е, без съмнение, зловеща тирания. Но същото може да се каже и за Турция на Ердоган, която хвърля в затвора далеч повече журналисти, отколкото Русия. Турция е уважаван член на НАТО четиридесет години след като присъедини към териториите си Северен Кипър, който все още е окупиран – почти същото, което прави Русия с Крим. Ако Путин наистина ни отвращава толкова много, то тогава защо и ние, и САЩ сме щастливи да въртим бизнес с Ердоган и да се умилкваме на Саудитска Арабия и Китай?
Противно на общоприетия мит, експанзията на ЕС в бившия комунистически свят не донесе магически всеобщи мир, любов и просперитет. Откакто Хърватия се е присъединила към ЕС, икономиката й все е в рецесия. В много големи части на европейския югоизток корупцията още съществува и не бих казал, че там властва върховенството на закона. Затова идеята, че приобщаването на Украйна към „Запада“ чудотворно ще превърне тази изправена пред толкова проблеми държава в слънчев рай на свободата, почтеността и богатството, е може би леко идеалистична, да не кажа погрешна.
Всичко ще стане малко по-ясно, ако осъзнаем, че в този спор става въпрос за власт и територия, а не за човешки ценности. В интерес на истината, експанзията на НАТО на изток в голяма степен се дължи на първоначалното нежелание на ЕС да приеме изостанали, банкрутирали и корумпирани държави от стария Варшавски договор. Политиката може да се обобщи така: „Ние няма да купуваме вашите домати, но ако това ще ви направи по-щастливи, може да се приютите под нашия ядрен чадър“. Това обещание беше куха застраховка срещу несъществуваща заплаха. Но едно случайно стечение на обстоятелствата се ожесточи до истински сблъсък. Колкото по-бездейна оставаше Русия, толкова по-уверено Западът интерпретираше поведението й като агресия. Борис Елцин позволи западните интереси да изнасилят държавата му и не направи почти нищо, за да отстоява руската мощ. И въпреки че бомбардира собствения си парламент, поведе жестока война в Чечения, вдигна корупцията до олимпийски нива и безсрамно нагласи своето преизбиране, той остана уважаван гост на срещите на най-високо равнище в западните столици. Сходни грехове на Путин обаче са повод да го остракират и да го сравняват – исторически неточно – с Хитлер.
Това е така, защото той възстанови руския суверенитет и независимата външна политика на страната си. Много разправии и боричкания е имало между Изтока и Запада, и не всички са по вина на Русия. Но новата студена война започна фактически през 2011 година, след като господин Путин се осмели да попречи на саудитската – и западната – политика в Сирия. Видният експерт в областта на разузнавателната дейност и сигурността Джордж Фридман смята, че Русия силно подценява силата на американската ярост, която ще отприщи с действията си. И наскоро каза пред московския вестник „Комерсант”: „Точно затова САЩ обърнаха поглед към Русия, замислиха се кое е това, което тя най-малко иска да се случи, и се сетиха – нестабилност в Украйна”.
Господин Фридман (който не е подставено лице на Путин) е напълно съгласен с Москва, че свалянето на украинския президент Виктор Янукович е „най-крещящият преврат в историята”. Той, разбира се, е прав, както всеки безпристрастен наблюдател може да види. Тестът за всяко твое действие е да се запиташ как би се почувствал, ако друг направи същото на теб.
Ако Русия не е разбрала колко ще се разгневи Вашингтон заради Сирия, дали Западът е осъзнал колко яростно ще реагира пък тя срещу Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз и свалянето на Янукович? Може би не. Пред заплахата да изгуби безценната си военноморска база в Севастопол в полза на НАТО, Русия контраатакува. След двадесет и три години начумерено примирение пред Запада Москва в крайна сметка каза „Стига!”. Би следвало всички ние да сме против примирението, затова не трябва ли да приемем като разбираема тази реакция на една суверенна държава, дори и да не я одобряваме?
И може ли някой да ми обясни защо точно Великобритания е в първата редица на експанзията на ЕС и НАТО в тази опасна и нестабилна част на света?
Питър Хичънс - английски журналист и писател, автор на шест книги. Бивш кореспондент в Москва и Вашингтон, продължава да работи в областта на международна журналистика, удостоен през 2010 г. с наградата „Оруел”.
За украинското настъпление, Бахмут и уда...
НАТО повишили готовността на изтребители...
В Украйна нямало нацизъм…
НАТО повишили готовността на изтребители...
В Украйна нямало нацизъм…
По темата за еднополовите бракове като б...
ПРЕДИ ПУТИНОВИЯ ЯЗОВИРЕН ТЕРОРИЗЪМ....
За сладки сънища на копейките
ПРЕДИ ПУТИНОВИЯ ЯЗОВИРЕН ТЕРОРИЗЪМ....
За сладки сънища на копейките
западни интелектуалци се имат за левичари. За тях това е някакъв особен, екзотичен шик.
Истината е, че Европа, хората с европейско мислене се обединяват и точно затова ЕС се разширява. А с него и НАТО, разбира се, защото в Русия все още има европейци, които са с азиатско мислене и манталитет.
цитирайИстината е, че Европа, хората с европейско мислене се обединяват и точно затова ЕС се разширява. А с него и НАТО, разбира се, защото в Русия все още има европейци, които са с азиатско мислене и манталитет.
apostapostoloff написа:
западни интелектуалци се имат за левичари. За тях това е някакъв особен, екзотичен шик.
Истината е, че Европа, хората с европейско мислене се обединяват и точно затова ЕС се разширява. А с него и НАТО, разбира се, защото в Русия все още има европейци, които са с азиатско мислене и манталитет.
Истината е, че Европа, хората с европейско мислене се обединяват и точно затова ЕС се разширява. А с него и НАТО, разбира се, защото в Русия все още има европейци, които са с азиатско мислене и манталитет.
ИСТОРИЯТА Е ДОКАЗАЛА, ЧЕ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ АЗИАТСКОТО МИСЛЕНЕ ИЗПРЕВАРВА С ВЕКОВЕ, ПРЕД ЕВРОПЕЙСКОТО- ПО ИНОВАЦИЯ И ДОБРОТА
ПАРДОН- ЗАПАДА ИМА ПРЕДНИНА В БЕЗЧОВЕЧНОСТТА, ОТРИЧАНЕТО НА БОГ- НАЛАГАНЕ НА РОБСТВОТО И ДНЕС ГО ПРОДЪЛЖАВАТ С ДРУГИ СРЕДСТВА- ОТКРИТА КОРУПЦИЯ- ПЛАЩАНЕ МИЛИОНИ НА ШЕПА ЧУЖДОПОКЛОННИЦИ, ЗА ДА ИЗВЛИЧАТ МИЛИАРДИ
НАДМЕННОСТТА, ДА СЕ МИСЛИМ, ЗА ПО УМНИ, ЧЕ СМЕ ЕВРОПЕЙЦИ НЕ НИ ДОНАСЯ ПРОСПЕРИТЕТ... ВРЕМЕ Е ДА МИСЛИМ С ГЛАВИТЕ СИ, А НЕ С КЛИШЕТА ОТ МАНИПУЛИРАЩИТЕ ЕКРАНИ
ПРИЯТНА ВЕЧЕР- ВЪПРЕКИ ЧЕ ДНЕС Е ЧЕРЕН ПЕТЪК, ЗАСЕГА И ДРУГИТЕ НИ ДНИ НЕ СА СВЕТЛИ, ЩОМ ПО ПРИНУДА СМЕ СРЕЩУ РУСИЯ
СЕГА ЩЕ НИ ДОКАРАТ ТАНКОВЕТЕ И ДРУГАТА ВЕЧЕ ПЛАТЕНА ТЕХНИКА- АМЕРИКАНСКА, ЗА ДА ПЛАШИМ РУСИЯ...
Търсене
За този блог
Гласове: 1665
Блогрол