Премиерът Борисов е феномен на политическата сцена, това признават и върлите му врагове. Интуитивен, усеща пулса на събитията, говори на разбираем и за баба Пена език, гъвкав в позициите си, остроумен, знаещ как да погали егото на еврочиновниците от Брюксел, умеещ да понамачка опозицията у нас. Понякога оценките за събитията на Борисов са грешни, плод на неговата импулсивност. Последният случай е със стрелбата в курорта "Слънчев бряг", която той нарече "махленска свада". Омаловажаването на очевидни факти е прийом на премиера, с който той прикрива дълбоките причини за дадено събитие. В случая, Борисов спасява поста на министъра на МВР, Румяна Бъчварова, бивш началник на политическия му кабинет. На всички е ясно, че МВР е проспало тлеещата вражда между двете групировки в Слънчев бряг и колкото да си посипва главата с пепел вътрешния министър полза няма. Няма и оставки, има "помощ от приятел", в лицето на Борисов. За "тефлонов" политик, като него, върху когото скандалите не се лепят, да спаси Бъчварова е лесна задача. Той е спасявал от по-големи гафове свои министри, съпартийци и приятели. Достатъчен е примера с неадекватния Лъчезар Иванов /Лъчо Мозъка/, който преди време опита да играе цензор в Нова телевизия и да спре излъчването на репортаж. Подобно на приятеля си Берлускони, Борисов излиза сух от скандалите, дори ги обръща в своя полза. Премиерът е напипал тънките струни на българина /корупция, контрабанда, обогатяването на олигарсите/ и успешно свири на тях. Нищо че корупцията не е намаляла, контрабандата също, а олигарсите от КРИБ са първи дружки на Борисов.

От БСП търпеливо изчакват харизмата на премиера да се изчерпи, но ще трябва да почакат още. Въпреки намаляващата подкрепа на парламентарни избори, ГЕРБ стои стабилно на политическата сцена и местни избори 2015 го доказаха. През втория си мандат Борисов намали публичните си изяви, но продължава да е интересен на медиите. А за симпатизантите си е любимият ръководител, мъж и водач. Доказват го хилядите честитки, които те пишат в социалните мрежи за рождения му ден. Хора, които не го познават лично, му пожелават здраве, любов, кураж и късмет. Добре, че по времето на Тодор Живков нямаше фейсбук, каква ли народна любов щеше да лее на рождения му ден!