Борисов е на път да повтори грешката на Наполеон, Шарл дьо Гол, Маргарет Тачър и други политически лидери с голямо его, които не са провиждали в бъдещето. Той казва:  "Хора имаме, за радост вече има толкова рейтингови играчи, което хората харесват в ГЕРБ. Моето дълголетие е силата на ГЕРБ. Това е моето дълголетие. Силата на направеното, силата на всички вас." С две думи Борисов свързва силата на ГЕРБ със себе си. Той не подготвя човек, който да го смени на лидерския пост, а засенчва всички с харизмата и силния си характер. Единствено Цветан Цветанов има шанс да го замести, той успешно играе ролята на вечния втори, търпелив е, владее структурите на партията, но дали Борисов ще му позволи? Спорен въпрос, същото се отнася и за Томислав Дончев, Димитър Николов, Йорданка Фъндъкова и Красимир Велчев, които работят под дебелата сянка на Борисов. Явно въпросът за бъдещето на ГЕРБ след Борисов не стои на дневен ред. А трябва, защото няма вечни лидери и няма неизчерпаема харизма.

 

Цецка Цачева ще бъде по-добър президент от Плевнелиев, но не е известно дали Борисов е изчислил правилно нейният коефициент на еманципираност. Плевнелиев беше незабележим, като министър, но когато стана президент се обвърза с кръга "Капитал" и разни лобисти, опита се да ни скара с Русия и няма да бъде запомнен с нищо градивно. Цецка Цачева, ако стане президент със сигурност ще постигне повече. Тя е дейна, има политически опит, но бързо трябва да се учи на геополитика. Защото основната роля на президента е да разбира от геополитика и да защитава интересите на страната. Плевнелиев не направи нито едно от двете.

 

Генерал Румен Радев е израз на безсилието на БСП да излъчат свой кандидат. По тази причина Борисов вижда в Илияна Йотова съперника на ГЕРБ. Илияна Йотова е протеже /и нещо повече/ на Първанов, който играе двойни игри. Борисов унижи ген.Радев, като каза, че му бил козирувал, но забрави като главен секретар на МВР, че и на него се налагаше да козирува. Разбираме го, Борисов се почувства предаден от Радев, който доскоро беше в екипа му. Но няма нужда да изразява разочарованието си, защото от БСП това и чакат. Изтървана дума от Борисов, изблик на емоции, за които да се хванат. След злощастната ера „Станишев” на БСП е трудно да се съвземе, по тази причина разчита на грешките на Борисов.

 

БСП разчита на "анализатори" от рода на Сашко Симов, които в чудене за какво да пишат нападат Иво Инджев. Каквито и позиции да защитава Инджев, Сашко не може да му стъпи на малкия пръст. Много е малък на години, талант, опит и ерудиция. По тази причина пролайва, като пекинез, но никога няма да достигне класата на Иво Инджев.

 

Още не е ясна "играта" на Ахмед Доган. Той хвърля в огъня неизбираемия Орешарски, но не се знае кого ще подкрепи на втори тур. Ако заложи на ген.Радев, за Цецка Цачева става сложно. По тази и други причини Борисов от известно време не говори за Пеевски. Не го и питат за Делян, който излезе „победител” в сагата КТБ. Която струваше скъпо на българския данъкоплатец.

 

 

 

много внимателно е разработен в Брюксел. Такъв грандиозне план българска главица не може да роди.

Първо: разцепление на левицата и разводняване на гласовете.

Второ: разцепление и в ДПС, което принуждава Доган да издигне кандидатурата на Орешарски. Стигне ли се до втори тур, Доган ще предложи гласовете на Орешарски на Борисов. За да измести Местан и да спечели благоразположението на Борисов.

Трето: обединение на патриотичните сили, които при втори тур също ще дадат на Борисов гласовете си.

Планът, както се казва, няма геле. Решено е левицата да бъде натикана в ъгъла, където в бъдеще ще вегитира и няма да има никакво влияние.