Поредното излизане от пещерата /Сарая/ на мълчанието на Доган се коментира достатъчно. Бившата му любовница /според Осман Октай/ - Валерия Велева, разбира се взе думата. Другата му любовница /според Осман Октай/ - Валя Ахчиева още не е направила анализ на фундаменталното писмо, но пък е бетонирана в Канал 1 до живот. Сокола се отплаща подобаващо на пажовете си, към враговете е безпощаден. Той живее в своята кула от слонова кост и като недосегаем Патриций, когато му скимне отправя послания към плебса. Със сложни думи обяснява прости неща, които се знаят. Но Доган няма да отиде в кърджалийско село и да обясни на етническите турци, които отглеждат тютюн за мизерни пари, защо от 27 години не е направил нищо за тях. Сокола-Патриций е над тези неща, той заедно с пажовете си живее в разкош. Той е олигарх, електоратът му е плебс, който незнайно защо още гласува за него. Но се появи Местан и го измести, заигра с доскорошния приятел Ердоган и това разбуди Доган от зимния сън. Не желая да го коментирам повече, ето  текст, който показва прилики и разлики с един от нелюбимите му философи - Епикур. 

Епикурейската етика е отрицание на прекомерния аристократизъм, а при Ахмед Доган се наблюдава стремеж към обитаване на висшите кръгове като контрапункт на скромния му произход. Според Епикур не всяко удоволствие осмисля адекватно човешкото битие и не всяко страдание трябва да се избягва. При Доган удоволствието заема водеща роля в живота – започнал е кариерата си като скромен философ, но днес е новобогаташ, който се вози на яхта, кара АТВ, обича лукса, уискито, хубавите жени и изисканите трапези. Според Епикур удоволствието е оправдано, ако премахва страданието, но при Доган не се забелязват особени душевни страдания. С течение на времето той напълно заглуши съвестта си на демократ и се превърна в олигарх. Той е начетен мъж, но не използва знанията си в полза на обществото, а в схеми за лично облагодетелстване. Създаде партия от лидерски тип, която превърна в корпоративно начинание, като използва слабостта на държавата, за да натрупа капитали и власт. Те и до днес го държат на гребена на политическата върхушка. И, за разлика от учението на Епикур, което е дълбоко хуманистично по своята същност, жизненият път на Доган е осеян с авторитаризъм, йезуитски похвати, мачкане на различномислещите и презрение към слабите.
Станимира Колева

barometar.net