Тази сутрин председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева /70 г./ се чудеше как да замаже гафа с едната от учителките в детска градина в Бургас, която бе заснета да обижда и малтретира деца. Учителката се оказа синдикален лидер в детската градина и Янка Такева в невъзможност да оправдае бруталните й действия призова местната власт да контролира детските градини. А каква е ролята на учителския синдикат в подобни случаи? Да стои отстрани и да дава съвети? До кога смята да го оглавява Янка Такева? Пожизнено? Пробив на млади синдикалисти не се очертава, вече 25 години Такева е начело и върви по пътя на популярни дългогодишни ръководители. Но професията учител се промени много за 25 години, изисква модерно мислене, нов подход, гъвкавост.

Пожизнено ли смята да ръководи държавата и партия ГЕРБ, Бойко Борисов? Няма ли да получи шанс Цветан Цветанов? Да си втори е по-трудно, отколкото да си първи. Цветанов проявява завидно търпение, много рядко „пуска стрелички“ от парламента към Борисов. И чака да дойде неговият час. В предвид, че премиера не обича около него да има силни, ярки политици, присъствието на Цветанов граничи с изненадата. Последният ограничи емоционалните си изяви, ръководи парламентарната група на ГЕРБ и структурите на партията. Но тук-там станаха издънки – в Добрич – Живко Суджука, в Хасково- Делян Добрев. Цветанов трябва да е осторожен – в един момент Томислав Дончев се спрягаше за наследник на Борисов в партията. Ако въобще в уравнението се предвижда да има наследник.

Замлъкнаха интелектуалците от едър калибър, които да посочат накъде вървим и кривините по пътя. Стефан Цанев рядко отронва думи, Антон Дончев също. Да слушаш постоянно Божидар Димитров води до задънена улица. Журналисти иззеха ролята на интелектуалците – Кеворкян, Димитри Иванов, Ивайло Цветков – Нойзи. Но техният поглед към това, което се случва на нацията е злободневен, по-остър. Няма ги големите думи, които да обединят, да накарат българите да повярват в себе си. Кеворкян се опитва да ни посочи пътя, но често се вторачва в малките камъчета. Циганите, хелзински комитети, костовци, прокопиевци – не са важното в живота ни. Важно е накъде вървим, кой ни води и какво ни казва. Кеворкян избягва да критикува Борисов, другите двама колеги го правят на пух и прах. Но животът ни не зависи от Борисов, зависи от самите нас. Панчо Владигеров казва, че талантът, ако прояви характер ще успее. Но България е пълна с нереализирани таланти, които не са проявили характер. Вижте само колко талантливи деца имаме, какво става после с тях?

животът не хората не зависи нито от политиците, нито от журналистите. От последните най- малко.

При капитализма една невидима и мощна ръка направлява и води хората и тази невидима ръка се нарича Пазар.

Ще отворя и затворя скоба: случайно разбрах, че Валентин Карабашен бил починал. Чакай бе, кой беше тоя?

След 10 години такава участ ще сполети и Борисов- никой няма да си спомня за него...

Никакво, никакво значение нямат политиците за живота ни. Само журналистите смятат, че те са важни, но журналисти не са важни и също така нямат никакво значение за живота ни.

Става така, че непотребни хора величаят други непотребни хора... Това е повече от смешно...