Валери Симеонов влезе сам в собствения си капан – знае, че не е в позиция да поставя условия на Бойко Борисов – но го прави. Опитва се да играе невъзможна роля –  едновременно да е във властта и да е опозиционер. Дори на Хенри Кисиндъжър и Збигнев Бжежински ще е трудно да влязат в тази шизофренна роля, но Валери се опитва – засега безуспешно. Защото и на котките в Банкя /освен на Борисов/ е ясно, че премиерът има резервни варианти /Марешки, скритата подкрепа на ДПС/ и може да замени Симеонов за две минути, с друга „патерица“.

 Какво цели Валери Симеонов с острите си критики към Борисов и другите патриоти? Какво очаква да стане, като поставя неизпълними ултиматуми? Още власт? Някое министерство? Трупа рейтинг? Политическата конюнктура не предполага ултиматуми и то точно към Борисов, който не обича да го изнудват. С тези ултиматуми Валери Симеонов олеква политически, смятат анализатори, така мислят и неговите симпатизанти. Защото, когато поставяш условия и отсрещната страна не ги изпълнява, логичното е да излезеш от властта. С ултиматумите си Симеонов плаши гаргите – тези блъфове в политиката се наказват жестоко по време на избори.

Сидеров е протеже на Пеевски и ще хапе Валери за една провалена сделка, докато му кажат да спре. На Каракачанов му е уютно в министерското кресло, играе го „сина каска“, но е по-скоро „червена“. Борисов и той го играе помирител на патриотите, докато се разпаднат, като Реформаторския блок. Валери напада безличната министърка Ангелкова, която е 10-ти бушон на Борисов и от нея нищо не зависи – само малко пари за реклама на туризма. За оставките на тримата министри си решава Борисов, той ги е назначил – Симеонов няма думата.

Валери Симеонов е на път от бегач на дълги разстояния в политиката да се превърне в спринтьор на 100 метра. Миналата година действията му в Слънчев бряг предизвикаха одобрение, това лято не е толкова настъпателен – дали са го посъветвали някои приятели на приятели?

Привличането на сезонни работници от българската диаспора е похвално, но няма да реши демографската ни криза, както си мисли Валери. Никой млад човек от Молдова няма да дойде /второ лято/ да работи в българските курорти три месеца за по 300 евро – трябва да си е изгубил ума. А добре платена целогодишна работа в България има в малко сектори – туризмът не е сред тях. Няма наплив на млади хора от българската диаспора, които искат да се реализират в България – те отиват в Западна Европа или САЩ, където имат по-големи шансове за нормален живот.

Горчивата истина е, че Валери Симеонов е сам – в партията му няма хора, които имат политически опит и интелектуален капацитет. Той е сам и в битката си с корпоративните лапачи, които са се усукали край Борисов. Валери е сам сред вълци и на път да се превърне в трагичен образ в родната политика. В подобна роля е и президентът Радев, с тази разлика, че зад него стои БСП. Зад Валери Симеонов не стои ни /КОЙ/, само изградената от него партия, в която обаче няма качествени кадри. И ако се провали – вината за провала му ще е негова.

Помисли защо в.симеонов скача и кога му скача белоглавият урод - когато прецака киро. Виж с кого е бризък валери и защо нападнаха изведнъж арабадж. Нова партия, нови мераци, стари задължения. Но си прав, че олекна...