Дойде часът

В косите ти обшити с кехлибар,в очите ти дълбоки
изгубих силата на думите
Небесните моряци в сълза са сбрали двата ни живота
и търсят пристан в океана облян с воал от бяла нежност
Дойде часът стени да падат върху тези,които с корист ги строиха
и над руините на мълчанието да проехти кристален звън
До мен си ти. До болка истинска.
От дълбините на очите ти излитат думи - святкащи лъчи
Дойде часът. И вече няма да сме същите.

Детство

Сред неразбрани като тъжна птица
ти бродиш укротила синевата
Как не разбраха другите,че във сърцето ти
сред милиони капки обич
убодени от твърдостта да искаш необятно сливане
на радост и тъга покълнал е живот.
Извикай есента и лятото като крадец на праскови
ще бяга на зиг-заг във прашни спомени и в босоногите треви
два силуета ще спорят чия съдба е по-щастлива.

Пламенна жена

Не съм те чакал точно в този ден.
И като странник замръкнал сред непознати хоризонти
с искрица светлина приспивах непокорната мечта
отново да те срещна
Не съм те чакал точно в този ден.
Но ти дойде - свободна,вихрогонна,нежна
завихрила в косите си любов
неустоима,пламенна жена
Дойде прегърнала като дете съдбата
денят не беше вече ден, а житен клас
покълнал в зелената безкрайност на очите ти.
Разтърсваща симфония - това си ти.
И вече знам,че съм те чакал точно в този ден.

Открадната обич

Не те видях как тръгваш към своята Голгота и не искам.
Докато флиртуваше с фалшивото щастие се борих
с хазартната стръв на Съдбата да играе на жмичка
с насрещния вятър
Бях вятърна мелница укротила в пазвата страховете ти
а ти избра да бъдеш хартиена топка играла на бинго с живота
и загубила всичко
Щом ти е нужна още открадната обич
лихвата ще я плаща душата ти - плетена кошница
бягаща по ръба на реката.