След разстрела на Боби Цанков хрониките на предизвестената смърт у нас станаха две. След като четох писанията му, в които дълбоко нагази в територията на подземния свят беше ясно, че е въпрос на време да го убият. Но бившият главен секретар на МВР Цвятко Цветков ме изненада тази сутрин. Не с вълнения си пуловер и елек, които пасваха на образа му на пенсиониран кадър на ДС, а с друго. Дядо Цвятко, който е в час с разместванията на пластовете в ъндърграунда се изказа и като литературен критик. Той възхвали "вулгарните" романи на Христо Калчев и каза, че те имали висока художествена стойност. За разлика от книгите на Георги Стоев и Боби Цанков, които били извадени от един калъп и изобилствали от лъжи. За второто дядо Цвятко е прав. Но явно отдавна не е чел качествена литература, за да харесва романите на Калчев. Този талантлив и независим от конюнктурата писател, бе принуден да пише елементарни сюжети, да използва груб и циничен език, който уж бил езика на мафията. Романите му са бледо копие на образци от световната литература и не оставят спомен, освен няколко прякора. Пишман хроникьорите на ъндърграунда Стоев и Цанков разказваха небивалици. Жаждата за слава ги заслепи и обругаха много живи и мъртви хора. Двамата не заслужаваха такъв жесток край, но бяха забравили в коя държава живеят. Дядо Цвятко не е. Той е наясно с процесите, които се случват, познава работата на МВР, службите, подземния свят. И и експерт в областта си, макар и пенсиониран. Но не е литературен критик. Сега може би има време да чете повече книги, но би било добре да се върне към класиката.