С нежелание и отвращение пиша тези редове, защото съм принуден от някои „колеги“ да коментирам клозетната журналистика, където няма правила, няма морал, няма съвест, а властват инициали, догадки, клюки, сплетни и какви ли не конспирации. Тъпо и безумно е да четеш някаква „статия“, в която няма нито един факт, а само предположения, възклицания, слухове, но явно нивото на журналистиката ни е паднало толкова ниско, че клозетната й форма се чете. Не знам от кого се чете, но когато попадана на подобно „произведение“ на финала не съм запомнил нищо, защото няма нито един факт, а само инициали и слухове. Какъв е смисъла от това безполезно навързване на думи не знам и не искам да знам. Иполит Матвеич, ако си пийне порядъчно ще измисли по-стойностни неща от авторите на подобни безумия, а Теди Москов, за когото хуморът на Хашек в „Приключенията на храбрия войник Швейк“ е клозетен би ми казал да не се занимавам с подобна „журналистика“.  И това ще направя. С уточнението, ако уважавате себе си да не я четете, защото ако го правите наливате вода в мелницата на пияните иполитматвеевци.
Иво Югов
www.briz15.com

кой е Воробянинов.

Толкова е просто - трябва да прочетеш до края "Дванадесетте стола" от Илф и Петров. Знаменитият роман за Остап Бендер, великият комбинатор. Написан преди 97 години. Днешната публика се изтрепва да го чете, еле па младите и децата.
А сериозно, авторът засяга болезнена тема. Но има и по-лошо от клозетна журналистика. МайцеПЛЮВНАТА журналистика, плюеща род и родина.