Странно чувство изпитах, когато видях гробницата на починалия бизнесмен Младен Мутафчийски и прочетох, че приятели са му помогнали да я проектира и построи. Друг приятел му подарил парцел в частно гробище и Мутафчийски, за да не притеснява близките след смъртта си - построил гробницата. "Не се закачам със съдбата. Това е почит към отвъдното. Готов съм на някакви бартерни операции, ако някой иска да я използва тази гробница. От самия себе си се чувствам застрашен. Строя си всичко, което може да ме доведе в хармония с духовното."- казва пред вестник 24 часа преживе бизнесменът. Какво трябва да изпитваш докато строиш собствения си гроб? Фараонска мания за величие ли е това или философско приемане на смъртта? Със сигурност има и от двете, но търговецът на оръжие, когото описваха като бохем можеше да мине и без тази гробница. Може би е искал, когато хората минават край лобното му място да възкликват: "Ето я гробницата на Мутафчийски!" Грандоманията на българските бизнесмени отдавна е преминала нормалните граници. Мошеникът Николай Банев, който фалира предприятия и остави хиляди излъгани акционери си поръчваше Джо Кокър за рожденните дни. Жена му Евгения, тази на Барбуков, жените и любовниците на братя Диневи, Маринела Арабаджиева и други "модни икони" не пропускат да демонстрират скъпите си тоалети и бижута. Да не говорим за автомобилните паркове на олигарсите - там цари тотално разхищение на пари, за да сме по-напред от другия олигарх. И после Евгения Банева жално процежда, че за тях било мъка да живеят в бедна страна, където хората живеели мизерно. Лицемерието на олигарсите ни е цинично - не им вярвайте, че изпитват чувство за вина, защото живеят сред бедни хора. На баневци, диневци и ветковци не им пука за обикновения българин. Те надяват жалостиво-печалната маска само когато гостуват в някое предаване - там номерата им минават. В живота са нагли и безпардонни. И егоцентрични.
Иво Югов

За умрелия - или хубаво, или нищо. Нищо...

та тези хора задават „тона“ на нашето ежедневие, на битието ни, на живота ни и то не само преживе а и след това.
Гледах това предаване на Карбовски където г-жа Банева се ожали от това че се „чувства не комфортно“ сред бедното ни общество но не обясниха какво правят за обратното а и никой не ги попита.
Аз познавам а и съм „сърбал попарата“ на разни дребни дерибейчета чиито модели на подражание са именно личности като описаните от автора.
Те, големите и малките дерибеи разчитат именно на нашия морал и да не ги обсъждаме и съдим нито приживе нито след това, едното било завист а другото, грях.
Та заради тези мои мисли възприемам написаното от автора като повод за размисли за живота и след това, по същия начин ми въздействат и помпозните паметници на гробището, и това за мене не е грях.