Като ученик бях на театрален фестивал в Лисабон. Двама младежи от Испания изиграха авангарден спектакъл: бяха изрисували задниците си като човешки лица. Говореха с тях, смееха се, дори единият отпи шампанско със задника си. Последното ме отврати, но като се замисля идеята на спектакъла е чудесна: Има много хора, които са абсолютни задници, но с човешки лица! Когато лицето им е на задника – всичко си идва на мястото.

В този ред на мисли: Импулсивният флашмоб на младежите, които изписаха на задниците си „Гешев е….“ може да се тълкува двояко: като проява на лош вкус или акт с послание. Да изпишеш името на главния прокурор на задника си не е геройство, ако не искаш да внушиш на публиката нещо смислено. Смисълът тук отсъства – това е опростачване на протеста срещу Гешев и ако Николай Хаджигенов още не го е разбрал да продължи да държи снимката на стената си във фейсбук и да се гордее с нея.

Иво Югов

barometar.net