Честването на международния ден на съпричастност към заразените и болни от СПИН в България е безмислено занимание. Тук всичко си остава на думи и съпричастността няма реални проявления. Защото - Работничка от Плевен заразена с вируса беше отбягвана като прокажена от колегите си в столовата и накрая уволнена. Защото - медиите използват думата "спинозен" и насаждат страх и в без това догматичните и закостенели българи. Защото - лекари не обслужват заразени с вируса. Защото - сме балканска държава запазила патриархалните си нрави, които обаче са жестоки към различните.
Близо 10 години общувах с мъж заразен от СПИН и още помня какво ми разказваше той. Още помня как са му отказали помощ в Спешния център във Варна и с окървавен крак е трябвало да върви по улиците. Още помня как варненски зъболекар му е отказал помощ и се е наложило да отиде в София. Този човек живее във Варна - модерният град, тръгнал да става Европейска столица на културата !? Още чувам страха, който звучеше в гласа му - ако колегите му разберат, че е "спинозен" как ще се отдръпнат от него.
Ние сме закостенели, жестоки хора, които мразят слабите и различните и в удобен случай се гаврим с тях. С бедните, циганите, заразените от СПИН, психичноболните, с несретниците на живота. Това няма да се промени. Българите сме народ, който векове е тъпкан и унижаван. Натрупал огромна агресия, която няма къде да избие. Освен към омраза. Точно към най-слабите и уязвимите.
Затова честването на този международен ден на съпричастност към заразените от СПИН е безмислено да се отбелязва в България. По-логично е да се чества национален ден на омраза към различните.

www.barometar.net
иво югов

Да плюеш народа си, това е по-лошо от СПИН.