Когато момчетата са малки се надпреварват в различни игри, доказват се помежду си и се подиграват на слабите. В класа на Вальо имаше момче болно от детски паралич. Когато се родило кървав балон обвил тялото му, кожата му се ронеше, а ръцете му бяха малки, със закърнели пръсти. Всички момчета му се подиграваха, обиждаха го, но то се държеше. Имаше остър език и той беше оръжието му срещу нападките и жестокостта на децата. Какво ли е било в душата на това дете подложено на нечовешки тормоз и подигравки? Какво е крепяло живеца в крехкото му телце? Вальо също бе жесток с него и изливаше агресията си върху беззащитното момче. Защо го правеха? Какво им пречеше да се държат нормално с него? Какво са доказвали на себе си, когато са го обиждали и унижавали? Те имаха всичко – бяха здрави, играеха, тичаха, родителите им не ги лишаваха от нищо. Какво е имал той? Неистова воля да живее, да се бори и завърши образованието си. Много от мъчителите му едвам избутаха средното и си останаха същите тъпанари, а Ивайло завърши висше. Вальо и съучениците му пропуснаха шанса си да бъдат добри. Ивайло си отиде тихо от света, който го посрещна със злоба и присмех, а мъчителите му останаха да носят кръста си.

На оживената улица Мануела грациозно потракваше с високите си токчета. Висока и стройна, с дълга черна коса, походка на балерина и съблазнителни форми, тя действаше като магнит за мъжките погледи. В градчето от което идваше бе научила няколко неща – да преценява бързо мъжете и да се пази от интригите на жените. Да си красива се оказа тъжно занимание – мъжете я преследваха, като дивеч, а жените й завиждаха. Мануела беше студентка по психология. Тя обичаше да изучава човешката психика и да търси мотивите на хората за постъпките им. Нейн състудент, след като известно време я ухажваше с влажни погледи и загадъчни усмивки я покани да излязат на питие. Тя прие, водена от любопитство, въпреки че момчето не й харесваше. Седнаха в квартален бар и мускулестият тип, който си бе въобразил, че жените трябва да падат като зрели круши в обятията му я погали по коляното и каза: „Е, как си, маце? Ще се забавляваме ли?“. Мануела се раздразни от самочувствието на мачото и реши да бъде директна. „Виж, драги! Подозирам, че се имаш за голямата работа и си мислиш, че тази вечер ще ти се отвори парашута, но ще те успокоя. Това ня-ма да ста-не! Не съм от куклите, които можеш да вкараш в леглото си с едно намигване!“ Тонът и особено разделянето на сричките стреснаха красавеца, който мислеше да поръча второ питие, после да я заведе на дискотека и като се разгорещят да опита късмета си. „Ти за каква се имаш, ма! Поканих те да излезем, държа се културно, ти ще ми се правиш на интересна!“ – грубо отвърна той. „Айде, гледай си работата, голямата красавица се извъди!“- ядоса се ухажорът и без да плати сметката се изниза от заведението. На Мануела и стана смешно от простащината му, но после се замисли: “ Как щеше да си намери приятел, когато повечето момчета бяха като този тип? Мисленето на повечето и състуденти се въртеше около пари, коли, дрехи, дрънкулки  и рядко можеше да срешнеш момче или момиче, което чете книги, ходи на театър или кино.“  Момчетата на нейната възраст не я привличаха. Те не можеха да издържат на силния й характер и затова подсъзнателно търсеше възрастни и улегнали мъже.

Една лятна вечер, след лекции Мануела излезе на бар с приятелки. На съседната маса седнаха няколко костюмирани мъже и погледът й неволно се спря на единия от тях. Той имаше остри черти, изпъкнали скули, жестовете му бяха пестеливи и гъвкави. Очите му студени и хищни я стрелнаха за миг и ток премина през цялото й тяло. Мануела усети, че мъжът я фиксира и застина в очакване дали ще последва втори поглед. Чувстваше се, като гризач, който е срещнал змия и вцепенен очаква хищникът да го погълне. Но мъжът не я погледна повече, вглъбен във важен разговор, само леко помръдваше устни и си личеше как другите се напрягаха да го чуят. Като млад, депутатът Смоленов беше душата на компанията и ако тогава някой му беше казал в какъв безчувствен и безкрупулен човек ще го превърне политиката, щеше да му се изсмее. Минаваше 40 години, личният му живот беше провал и беше започнал да пие. Злоупотребяваше с алкохол всяка вечер, но не можеше да избяга от  мъсълта, че е продал душата си. Другата му слабост бяха младите жени, върху които изливаше неудовлетвореността си, като им правеше пиянски скандали, но и те не можеха да му помогнат да избие комплексите си. Зает да разговаря с колегите си, Смоленов съзря Мануела, инстинктът му на ловец трепна, но нямаше как да я разучи подробно. Когато отново погледна към масата й, тя беше празна и в него остана неприятното усещане, че е пропуснал „дивеча“ да се измъкне.

Мануела обичаше да остава сама. Заставаше пред огледалото и се оглеждаше в него с часове. Скубеше веждите си, изпробваше нови кремове, а понякога си позволяваше малки волности. Напълваше ваната с вода, вземаше душа, поставяше го между краката си и усещането бе страхотно. Не обичаше да чете книги, чатовете и игрите в интернет не я привличаха. Животът в малкия град я бе научил на дисциплина и ред – дрехите й бяха подредени, като в аптека, мислите също. Мануела искаше да има семейство и деца, но външният й вид създаваше проблеми с мъжете. По-богатите я мислеха за лесна жена, която могат да купят, а по-срамежливите не я заговаряха. Мъжът от бара беше от първите. Тя разпита за него и разбра кой е. Мануела познаваше момичета, които бяха готови да преспят с богат мъж, независимо дали го харесват или не /наричаха ги „златотърсачки“/. Те нямаха морални скрупули, излизаха с омъжени мъже, като се надяваха да развалят семействата им и да заемат мястото на съпругата. Виктория бе „златотърсачка“, която имаше късмет. Тя успя да оплете в мрежата си богат мъж,  който хлътна по нея и изпълняваше прищевките й – купи й нова кола, плати да й поставят силиконов бюст и редовно я водеше на скъпи екскурзии. Виктория бе посредствено и ограничено момиче, но знаеше как да манипулира мъжете и да постига своето. Слаба, висока, с невинно-перверзно излъчване „ала Лолита“, тя беше мечта за всеки мъж. Единствената битка, която не успяваше да спечели е, че не успявяше да разведе богатия си приятел. Въпреки постоянните сцени, които му разиграваше, сълзите, фалшивите раздели и скандалите, той държеше на жена си. Не я обичаше, дори не правеше секс с нея, но предаността й през годините го задържаше при нея. Тя беше с него от времето, когато нямаха пари, отгледа децата му и Камен не можеше да я зачеркне с лека ръка. Той не беше от онези новобогаташи, които зарязват жените си, все едно сменят леката си кола с по-нов модел. Въпреки, че изневеряваше на жена си от години, не беше престанал да се грижи за нея и децата си. Вероника имаше упоритост в запас и не смяташе да се отказва от целта си. Когато Мануела й разказа за Смоленов тя възкликна: „Не трябва да го изпускаш! Чувала съм от Камен, че е ерген и си търси сериозна връзка. Е, малко повече си пийвал, но ще го преживееш някак! Няма да се счупиш, нали? “ „Ще го преживееш някак!“ – Мануела повтори наум думите на Виктория. Те бяха казани с безразличен тон, все едно трябваше да изтърпи ужилване от оса. За „златотърсачките“ животът се свеждаше до материални стремежи и изтърпяване. Те можеха да понесат жестоки унижения от спонсорите си, за да са облечени по последна мода и да обикалаят заведенията под завистливите погледи на другите момичета. Камен често обиждаше Вероника. Дразнеше го нейната посредственост и постоянните й капризи, но уханието на младото й тяло го спираше да я напусне. Той минаваше 50-те и досегът с плътта й го възбуждаше, а свежият мирис, стегнатите гърди, младежкият екстаз, с който му се отдаваше го привличаха неудържимо. Виктория имаше чепат характер и му напомняше какъв беше, като млад и въпреки постоянните им караници, винаги се сдобряваха.

Мануела гледаше изопнатото от алчност лице на Виктория и си мислеше: „Студенокръвно същество! Дали има нещо освен парите и забавленията, което може да те накара да трепнеш!“. Вероника усети погледа й, стана и неприятно, но не реагира, защото и беше все едно. Тя знаеше, че колежката й не я харесва, но това не я дразнеше, защото Мануела не беше заплаха за нея. „Хайде, мила няма да боли! Ще отидеш довечера в бара, ако човека е там ще му хвърлиш един-два погледа и ще имаш питие на масата. После е лесно… Ще поприказвате, ти знаеш какво да говориш и така…Ще си уредиш живота, мила! Няма да пътуваш повече със скапани автобуси, да ядеш храната в стола и да чуваш подмятания зад гърба си! Разберат ли, че си гадже на Смоленов всички ще ти имат уважението!“ Вероника се разсмя. Смехът й беше накъсан и зъл. Мануела не й отговори. Тя усети страх да започне игра, в която не знаеше какъв е краят и какво трябва да понесе.

След като завърши висшето си образование Вальо започна работа, като експерт по социални грижи в едно от районните кметства в града. Комуникативен и общителен, той бързо намери общ език с хората, които идваха при него. Повечето бяха роми, които разчитаха на социални помощи и майчински, за да преживяват. С тях се работеше лесно стига да им обърнеш внимание и да изслушаш проблемите им. Ромите ръкомахаха и крещяха, но зад темпераментните им натури се криеха добри сърца. Обичаха да послъгват и крадат, но това бяха характерни черти за етноса им. Бяха открити хора, които обществото беше натикало в ъгъла, без да им даде шанс да се интегрират, а и самите те не искаха. Вальо се сприятели с тях и помежду им се появи взаимно уважение. Веднъж кметството беше посетено от Смоленов. Лъщящият му костюм и лачени обувки стояха нелепо на фона на скромните кабинети на чиновниците. Вальо изтърпя мазната усмивка на кмета, който представи Смоленов, като депутатът, който помага най-много на района. Всички знаеха, че от спечелените европейски проекти, голяма част от парите отиваха в джобовете на двамата. Вальо и Смоленов се ръкуваха – хищните очи на депутата срещнаха твърдостта на погледа на служителя. Не се харесаха в тази частица от секундата, в която се сблъскаха светът на корупцията и този на честността. Вальо не мразеше Смоленов въпреки, че далаверите и лъжите му бяха публична тайна. Запита се, ако беше на негово място дали щеше ли да постъпи, като него? Никога не бе разполагал с много пари и понякога се улавяше, че иска да има. Дали щеше да потъпче принципите си и да взема рушвети и да прави нечисти сделки? Едва ли.

Понякога Камен водеше Вероника на коктейли, като изрично я предупреждаваше да не говори пред хората, за да не го излага. Тази заповед беше голямо мъчение за любовницата му, която беше приказлива по природа. Тя нямаше приятелки, другите „златотърсачки“ й завиждаха, че е с богат мъж, а обикновените момичета й бяха безинтересни. Когато Камен й каза, че отиват на поредния коктейл Вероника възропта, че й е омръзнало да стои, като украшение до него и ще вземе приятелка със себе си. Интуицията й подсказа, че ако предложи на Мануела, Камен няма да хлътне по състудентката й, защото харесваше друг тип жени. Беше се подготвила да я убеждава дълго, но за нейна изненада Мануела се съгласи веднага.

Коктейлите в града се посещаваха от едни и същи хора. Така наречените „светски персони“ се наяждаха и напиваха и после покрити с маските на благоприличието разменяха клюки. Вероника и Мануела облякоха предизвикателни рокли, които показваха част от гърдите и гърбовете им. Те не познаваха „светските лъвове“ и им беше все едно какво ще говорят зад гърба им. След приветствените думи дойде опустошаването на масите, и с чинийки и чаши в ръце присъстващите се разделиха на групички. Мануела не се чувстваше комфортно сред тези хора и си мислеше как по-скоро да се прибере в квартирата си. Самодоволни, мазни физиономии, натруфени като коледни елхи жени я заобикаляха и отнемаха от енергията й. Вероника й наду главата с дълъг монолог за гримове и прически и това съвсем я отегчи. Вече смяташе да си тръгва, когато видя Камен да се приближава с мъж, който й се стори познат. Лъскав костюм, стройна фигура, оредяваща коса – беше Смоленов. Политикът удостои с обиграна усмивка двете момичета и се представи със сдържана самоувереност. Хитрите му очи незабележимо се плъзнаха по телата им и Мануела усети скритата перверзия у този мъж. Обигран събеседник той разказа актуален виц и разведри атмосферата. Не поглеждаше Мануела, но тя знаеше, че беше дошъл заради нея. Беше й любопитно какво ще измисли, за да се видят насаме. Спомена, че завършва психология и очакваше Смоленов да се „закачи“ за това. Интуицията не я излъга. Преди да се разделят той небрежно й подаде визитката си и каза: „Скоро ще откриваме обновения Център за психично здраве, обадете ми се, може да помислим да стажувате там!“ Тя леко се изчерви, защото и двамата знаеха, че той лъже и си търси повод да се видят. Инстинктът й подсказа, че този мъж обича да властва над жените, да ги пречупва и след това да ги изоставя. Харесваше непокорни и горди жени, битката с тях го възбуждаше и вдигаше адреналина му до краен предел. Комплексиран като мъж Смоленов използваше властта си, за да покорява жените. Знаеше, че за по-амбициозните, тя беше адреналин, който привлича и той им го даваше. Като паяк, който оплита жертвата си, Смоленов започваше с ласкателства, романтични вечери, скъпи подаръци и приспиваше жертвата си. Когато жената започваше да се влюбва в него, сменяше тактиката и ставаше груб, инсценираше раздяла, изчезваше и я докарваше до полуда. Жертвата отчаяно искаше да го има отново, споменът за галантния кавалер, който изпълнява прищевките й я преследваше и тя ставаше покорна, като робиня. Смоленов това и чакаше. Изпращаше й съобщение, че вече не я обича и всичко между тях е приключило. Той бягаше от себе си, страхът да се обвърже не му позволяваше да обикне жена. Като студент имаше приятелка, която обожаваше, представи я на родителите си, но те не я одобриха, защото била от бедно семейство. Заставиха го да се раздели с нея и оттогава Смоленов започна да избива комплексите си с млади жени. Не му беше жал за тях, защото беше егоист и мислеше само за собственото си удоволствие. В очите на Мануела той видя непокорен блясък и му се прииска  да го пречупи, както бе правил с дружи жени.

Мануела се прибра се в квартирата си и се замисли. „Красив, умен, богат – мечтата за всяка жена, но за мен е поредният властен мъж, който иска да ме има. Излъчвам непокорност и това привлича мъжете със силен характер. За тях съм, като необяздена кобила, на която се изкушават да сложат седлото“ – разсъждаваше тя. Мануела имаше пъргав ум, хаплив език и не прощаваше мъжката слабост. В характера й беше заложено да надделява над мъжете и рано или късно го постигаше. Това й костваше неимоверни усилия, но дяволът в нея не й даваше мира, докато не принуди мъжа да признае превъзходството й. Понякога бягаше, за да нарани мъжа, но със Смоленов нямаше да й бъде лесно. Тя видя в него студенокръвен и рафиниран мъж, който знае слабите места на жените, но мисълта, че ще има достоен противник възбуди съзнанието й.

разказ на Иво Югов

Според мен женствените жени винаги ще са ценени. Невинни, предани, всеотдайни, любвеобилни, подкрепящи.

Кучки като Мануела и Виктория само ни напомнят какво НЕ трябва да представлява жената. Лошото е, че съвременната култура целенасочено се опитва да създава именно фалшиви кифлички с агресивно-злобен характер, което бива представяно като нещо "модерно".