Гадно е. Боли. Сякаш някой влезе в душата ми и откъсна парче от нея. Липсва ми. Бесен съм.

Тази нощ сънувах Милен Цветков. Бяхме в някаква телевизия, той беше застанал зад камерата, като оператор. Нищо невъзможно нямаше за него - Милен можеше да бъде всичко в телевизията. Тя беше в кръвта му. Камерата го обичаше. Зрителите го обичаха. Дори тези, които не можеха да приемат гледната му точка го гледаха. А той беше нестандартен журналист.

Изненадващ. Рязък. Понякога груб. Но винаги със собствено мнение, различно от това на тълпата.

И от тази тълпа изскочи едно нашмъркано лайно и го уби. Уби го на светофар. Според експерти и прокуратура  е имало възможност да избегне сблъсъка, но не го е направило. Умишлено,  нашмърканото до козирката лайно е ударило колата на Милен Цветков.

И този нашмъркан убиец иска да излиза под домашен арест?!

Ей, мамино детенце - твоето място в затвора! За дълго време! Какъв домашен арест сънуваш? Чакаш мама с парите си да те спаси? За това, че уби най-кадърният телевизионен журналист в България?

Нашмърканото лайно никога няма да проумее какво направи. Каква загуба нанесе на журналистиката, на колко хора, които обичаха Милен - разби сърцата!

Тъпо, нашмъркано лайно - искаш у дома, за да се нашмъркаш и да забравиш за идиотщината, която стори? Никога няма да забравиш за нея - дори да ишмъркаш стотици килограми кокаин. Тя ще те преследва до живот! Ако въобще това, което си правил е живот!

P.S. - Не мисля, че Милен Цветков би харесал идеята синът му Боян да бъде превърнат в медийна звезда. Преживе, той го пазеше от публични изяви. Но предвид, акълът на репортера Петканов и желанието му слава и пари - не се учудвам, че лансира Боян в медиите и интернет.

Иво Югов.

от най- приятните хора, които съм срещал. Имаше чудесно чувство за хумор и покрай съвместната ни работа доста сме се веселили. Често се смеехме и на самите себе си.

А убиецът му заслужава въже. С какво е по- добър той от коменданта на Аушвиц например, който за подобни зверства намаза въжето?!