Варна отдавна не е градът, който помня от детството си. Варна е мръсна, пренаселена, зарината с боклук и изнервени селяндури, дошли от всички краища на България. Варна се превърна в депо за младите, които идват в учат в университетите й, и после отпрашват в Западна Европа.
Варна не е умиращ град. Варна е умрял град, който разчита само на туризма и услугите. Но какъв туризъм има във Варна? Въпреки реновираното Ларго и подстъпите към Римски Терми, туристи във Варна има малко. Разчита се на българи, които плащат за евтино море. Атракционната зона на Морска гара, която щеше да бъде зона за отдих се превърна в кръчмарник. Наместинк там е Маджо, а както е известно мутрите нямат усет за красивото. Мутрите искат да печелят пари.
Варна се задъхва. Варна е съкрушена. Като гъби никнат грозни блокове. Няма градско планиране - до соцблокчета се появяват модерни сгради. Във Варна има стотици изоставени къщи - символ на наследници, алчни за пая си. А каква беше Варна преди:
Омайна с морския си въздух, с писъка на чайките, със свободния си дух, ключът за в къщи, който нашите ми сложиха на врата, когато бях 5 годишен, бабата със синя коса, която ни разказваше как се е къпала в магарешко мляко, утрините, в които чувах вехтошарят как вика: „Вехтошарууу, стари дрехи купувам!“, а матрапазите му пригласяха с „Рибеее, рибеее..кефал рибееее! Бели скариди, морски черешиии!”“.
Варна беше фото Мексико, Рибарският мост, от който скачахме във водата, попчетата, които ловяхме под Аспаруховия мост, прашната топка, след която тичахме, ожулените колена, мирисът на водорасли и черупките от миди и рапани, локвите в които шляпахме, фунийките, патлангачите с барабонки, досовете за лимки, кино „Култура“, където гледахме филмите с Гойко Митич, бордюрите, на които играехме на ръбчета, а когато пораснахме седяхме на тях и мечтаехме. Варна беше любовните трепети на сърцето, дъждът, който трополи на перваза, разделите, изневерите, тъгата.
Варна разтваряше топлата си пазва за всеки, който иска да се сгуши в нея, да погали морето, да тича по пясъка, да посрещне изгрева на морския бряг. Варна беше гезмето, по което се прибирах рано сутрин, уютната улица по която вървя, първото крайбрежно капанче, Младежката, където слушахме „Щурците“.
Варна е стиховете на Валери Станков, картините на Стоимен Стоилов, пламъка в очите на Катя Папазова. Варна е дух, който веднъж проникне ли в теб – остава за цял живот.
Но този дух днес е посърнал, прашен и застоял. Варна се пренасели с идиоти, които не милеят за нея. Варна е налазена от простаци, които фучат с коли и мотори, мърсят и надуват чалга. Чалгари по душа, които НИКОГА НЯМА РАЗБЕРАТ какво е Варна!
Защото, за да разбереш Варна трябват десетилетия. И обич!
Иво Югов
barometar.net
там е Младостта, и Духът на моята Родина...
Варна е дух, който веднъж проникне ли в теб – остава за цял живот.
Но този дух днес е посърнал, прашен и застоял. Варна се пренасели с идиоти, които не милеят за нея. Варна е налазена от простаци, които фучат с коли и мотори, мърсят и надуват чалга. Чалгари по душа, които НИКОГА НЯМА РАЗБЕРАТ какво е Варна!
Защото, за да разбереш Варна трябват десетилетия. И обич!
ама, да пропадне такъв град като Варна,
си е голям сакатлък, брат)
Поздрави!
Много точно е описанието за Варна, но то важи не само за нея
