Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2022 18:17 - Чудният диригент
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3593 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Това е история за едно момченце, което имало дълъг перчем с цвета на слънцето и ясни очи с цвета на небето.

     В един прекрасен майски ден то се прибрало вкъщи с върбова клонка в ръка, отворило широко прозорците на детската си стая и тя се изпълнила с чистото слънчево небе. Момченцето поело дълбоко ароматния пролетен въздух, усмихнало се и размахало клонката.

     И стените оживели,

     мебелите пощурели,

     завесите затанцували,

     дрехите залудували,

     завивките подивели,

     книгите запели,

     количките забръмчали,

     кубчетата заиграли,

     фигурките проговорили…

     дорде вратата се отворила

     и връхлетял бащата луднал,

     глух за таз симфония чудна.

     Таткото на момченцето бил много ядосан заради шума и безпорядъка, настъпили в детската стая. Той много викал, много се карал, отскубнал ядно диригентската пръчица от крехката ръцича и я прекършил на две, заповядал стаята да се приведе в ред и всички уроци да бъдат научени, след което отишъл да си върши своите работи.

     Момченцето се почувствало тъжно и обидено; почувствало се така, сякаш черни облаци затулили синьото небе и скрили грейналото слънце; вдигнало от пода счупената клонка и се разплакало. Но сълзичките му, докато се спускали по зачервените му бузки, го утешавали така:

     „Е, какво от това,

     хайде, какво пък толкова…“

     Момченцето вдигнало бодро глава и развяло дългия си перчем. Откъснало от него косъм с цвета на слънцето и излязло на улицата. Хукнало из квартала и размахало косъма под ясното синьо небе.

     И сградите оживели,

     тротоарите пощурели,

     витрините затанцували,

     дърветата залудували,

     храстите подивели,

     цветята запели,

     колите ритъм дали,

     хората заиграли:

     тъжните се усмихнали,

     гневните утихнали,

     лошите станали добри,

     добрите станали щастливи,

     щастливите станали ангели,

     ангелите понесли момченцето на крилата си

     и така…

     …докато то не срещнало майка си, която била излязла да го търси из квартала. Тя била много разтревожена и ядосана. Много се карала на детето си, задето било излязло без да каже къде отива; за това, че се мотаело само по опасните улици и най-накрая за това, че е заприличало на прасе с тия негови щури игри. Хванала здраво момченцето за ръка, завела го вкъщи, окъпала го и настояла да отидат да му подстригат косата.

     Момченцето много харесвало дългия си перчем с цвета на слънцето. След като го подстригали, то се почувствало много тъжно и обидено; почувствало се така, сякаш черни облаци затулили синьото небе и скрили грейналото слънце. Прокарало пръстчета по късата си косица и се разплакало. Но сълзичките му, докато се спускали по чистото му личице, го утешавали така:

     „Е, какво от това,

     хайде, какво пък толкова…“

     Момченцето вдигнало бодро очи и цветът им се слял с цвета на небето. Когато пак се прибрало у дома, през отворения прозорец на своята стая то протегнало ръка към слънцето и си откъснало топъл, светъл лъч. Размахало го из безкрайното небе и с малки бели облачета написало:

     „Аз обичам мама!

     Аз обичам тате!“

     Но тъкмо тогава дошли черни, гръмотевични облаци и помели нежния красив надпис, сътворен с толкова любов от детето в небето. Нямало син цвят, с който да се слеят очите на момченцето, и всички слънчеви лъчи били отсечени. Но този път то не се разплакало. Знаело, че черните облаци ще отминат и че те не могат по никакъв начин да навредят на небето и слънцето, нито пък на любовта в сърцето му. Да, то знаело това много добре, както знаело също, че перчемът му пак ще порасне и че винаги, когато иска, може пак да си откъсне върбова клонка.

     Заедно с тези светли мисли на детето, слънцето разкъсало тежките облаци и на небето се появила голяма прекрасна дъга. Момченцето извикало от радост и в ръката му се появила най-великолепната диригентска пръчица, която някога било държало. Тя била седемцветна и била от онези пръчици, с които се удостоявали само най-талантливите и изкусни диригенти – диригентите на Живота.

     А когато на небето не останало и едно облаче, и слънцето отново блеснало в цялата си прелест, лъчистата сияйна синева се изпълнила с изумително красиви ангели, които се били събрали да се порадват на този малък чуден диригент, който отсега още бил истински виртуоз в изкуството да дирижира собствения си живот.

     (Ако искате да разберете как звучали детската стая и кварталът под диригентството на малкото момченце, чуйте предложената тук музика! Ако разполагате със слушалки, ползвайте ги! Бъдете диригенти на живота си! Желая ви го!)





Тагове:   Soul,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Чудесен разказ, Христо!
30.06.2022 19:07
Много силен, мъдър, вдъхновяващ и облагородяващ сърцето и душата в хармония с музиката към него, която илюстрира полета на духа!
Поздравления, приятелю!
цитирай
2. pristan - "Полета на духа" –
01.07.2022 13:09
точно си уловил идеята ми, Огнян!
Нека Бог те закриля и окриля!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415703
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031