Меглена Кунева е алчна за власт. Това ясно пролича в края на 2014 г. при разпределянето на квотите за областни управителни от кабинета Борисов 2, когато Кунева се пазареше с премиера, като амбулантен търговец. Оттогава вицепремиерът без реална власт Кунева се развихри на кадровия фронт -

Комисията за защита на потребителите (КЗП) тихомълком се снабди с нов ръководител – Димитър Маргаритов Йотов, по-познат като мъжът на жена си, Мария Карабельова-Маргаритова, началник на кабинета на вицепремиера Меглена Кунева.

Правителството номинира съветника на вицепремиера Меглена Кунева – Димитър Георгиев за шеф на ДАНС.

 Във Варна госпожата упорито търси държавен пост на протежето си Стилиян Гроздев и май му го намери. Кунева си прави добре сметката още през 80-те години на миналия век, когато се жени за Андрей Пръмов, син на висшия партиен функционер Иван Пръмов. Същият Иван Пръмов, по чиято заповед през 1953 г. е потушена тютюневата стачка във фабриката „Томасян“ в Пловдив. Когато стачниците освиркват висшите партийци и хвърлят по тях камъни,  другарят Иван Пръмов извиква от трибуната „Стреляйте!“ и народната милиция го прави – стреля по стачкуващите. Историчката Искра Баева пише за 3-ма убити, 50 ранени и стотина арестувани. За толкова признава и самата БКП, но според други свидетелства жертвите и пострадалите са доста повече. За Меглена Кунева през 80-те години на миналия век този злокобен факт от биографията на бъдещия й свекър няма значение. По нейни думи тя се жени по любов за сина му Андрей Пръмов и въпреки, че днес отрича до 1990 г. използва фамилията Пръмова, за да напредва в кариерата си. За това свидетелства Велко Вълканов: “ За първи път се срещнах с Меглена Кунева през 1988 г. , когато бяхме избрани за членове на Комитета по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП. . . Спомням си, че Кунева тогава бе определена като „наше момиче” – знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов”. Политологът Антон Тодоров проучва детайлно битието на Кунева преди 1989 г. и пише, че „През 1986 г. Меглена Щилиянова Кунева-Пръмова защитава дисертация на тема: „Гражданскоправната отговорност по договорите за проучване, проектиране и капитално строителство за опазване на околната среда” за получаване на образователната и научна степен „кандидат на науките” пред Специализирания научен съвет по правни науки.“  Меглена Кунева винаги е отричала, че е ползвала фамилията Пръмова преди 1989 г., но фактите говорят друго. Меглена Кунева лъже, но ясно защо след 1990 г. прочиства имената си от тази фамилия и остава без добавката Пръмова.

Меглена Кунева (без добавката Пръмова) участва в писането на програмата на СДС, а само година по-късно вече е сред експертите в правителството на Филип Димитров. Каква удивителна метаморфоза претърпява комунистическата снаха Меглена Кунева, която по-късно става член на НДСВ и министър по европейските въпроси в правителството на Кобурга. Няма смисъл да анализираме политическата кариера на Меглена Кунева – като еврокомисар тя не помогна с нищо на България, после стана член на Борда на директорите на BNP Paribas /арогантно лобистко назначение/ и накрая основа партия България на гражданите. С две думи – Меглена Кунева винаги е ламтяла за апетитни постове, досега и са получаваше, но при Борисов номерът й не мина. Тя не получи областен управител, Реформаторският блок е раздиран от противоречия, а партията й България на гражданите се „радва“ на ниска популярност сред избирателите. Предполагаме, че Меглена Кунева мисли как отново да се добре до властови ресурси, което е неизменна част от поведението й през последните 30 години, защото ролята й на вицепремиер без реална власт не я задоволява. Тази жена е отблъскващ пример как в името на кариерата се крият факти от биографията, сменят се покровители, партии и съюзници. Меглена Кунева неслучайно не е обичана от българските избиратели, защото те ненавиждат политическите хамелеони. А защо е важна биографията на Меглена Кунева, отговаря политологът Атон Тодоров:  „Често ми задават въпрос защо толкова се интересувам от биографиите на хората. Много е просто, изучаването на биографиите на публичните лица е важно, защото техните решения пряко ни касаят, от техните решения зависят законите, нормите, с които трябва да се съобразяваме, както и харченето на публичните средства, които се събират в бюджета от нас, всички нас, които плащаме данъци.“ За съжаление в България има много мегленокуневци-пръмови, от които зависим. Те са се вкопчили във властта и я предават на деца, внуци, роднини…И така до второ пришествие.