Човешкото общество на земята, най-общо, е подразделено на подобщества, които, по териториална принадлежност, се управляват по собствени закони. Тези подобщества заедно със своята територия са съществуващите днес държави каквато е България.

В днешно време част от тези подобщества са групирани в по-големи подобщества, за управлението на които са създадени и действат закони (директиви) в чиято рамка действат законите на отделните държави. Такова подобщество е, например, Европейският съюз.

Когато се говори за закони неизбежно възниква въпросът за човешките права и свободи. Често се твърди, че в един или друг случай са нарушени човешките права и свобода на отделния индивид.

Утопично, свободата на отделния индивид означава, че човек, като живо същество в природата, е свободен да прави всичко, което е в негова полза, изгода – включително да убива не само животни но и себеподобни, да изнасилва и прочие. Такава е свободата на всички животни в природата. Но човекът е социално животно и е стигнал в своето развитие до убеждението, че за да се развива човешкото общество в което живее, а и в природата, някои дейности трябва да му се забранят. Така са създадени норми на поведение, обобщени с понятието морал и законите, като набор от забрани, ограничаващи утопията „свобода на отделната личност”. В този смисъл е и понятието „Всичко, което не е забранено от закона, е позволено”.

Най-общо, основната цел на законите в дадено подобщество (държава) е неговият (нейният) просперитет.

Тези закони се създават от по-малка група от хора (народни представители или депутати) от това подобщество – парламент, сенат и т.н. Тези депутати се явяват представители на по-малки подподобщества, обособени по териториален признак – общини, области или избирателни райони и/или по идеен (партиен) признак.

Изборният закон трябва да даде отговор на задачата как да бъде избрана тази малка група от хора, народни представители, от средата на самите избиратели, които да се справят успешно с поставените им задачи.

По същество изборният закон е набор от правила, така, че да се постигне основната цел - да се създадат органи на управление – парламент, правителство, които успешно да управляват страната в определен период от време и в определени условия и степен на общестено развитие у нас и света. Ако тези правила не са добре обмислени е възможно да се избере парламент, който да доведе до хаос в управлението до степен на национална катастрофа.

Ако се изхожда от принципите за демокрация и съвременните тенденции за глобализация в човешкото общество, логично е да се даде правото на избор на народни представители за парламента на България на всички хора по света. Но както се каза по-горе основен приоритет на народните представители е да създават закони за развитие и просперитет на не коя да е държава, а на нашата държава. А пряк интерес от това имат единствено гражданите на тази страна.

От тук произхожда основното изборно правило – правото на избор само на гражданите на Република България. Така е до сега и в сегашния действащ изборен закон.

Тук обаче има една подробност, която заслужава внимание. Има граждани на РБ, които живеят в чужбина и граждани на РБ с двойно гражданство. Тяхната съдба зависи (в повечето случаи в по-голяма степен) и от законите на други подобщества (държави). Не може да се счита, че техният интерес от развитие на нашата държава е така силен, както на тези, които живеят в нашата страна. В определени случаи дори техният интерес може и да е противоположен. Възможно е те да са в зависимост от държавата в която живеят и която има определени политически интереси от начина на управление на нашата страна. Ето защо би могло да се направи известна диференциация за тях по определени обективни показатели.

Граждани на РБ, живеещи в чужбина, но:

- скъсали връзките с родината си, забравили, или изобщо не говорещи български език;

- не посещавали България в продължение на редица години;

- нямат родствени връзки по права линия – родители, братя, сестри, живеещи в България, за да се интересуват от условията при които те живеят;

- нямат имуществени интереси в България – недвижима собственост, инвестиции;

- имат двойно гражданство и техите лични интереси са слабо свързани с просперитета на РБ.

Би трябвало изборният закон да отчита тези обстоятелства и в зависимост от тяхната тежест, да ограничи изборното право на споменатите по-горе граждани, в интерес на гражданите, които живеят в РБ. Тезата в този случай, че се нарушава гражданското им право търпи критика. От една страна упражняването на това гражданско право не се отнася за проблеми, които засягат лично тях и от друга страна, защото това тяхно гражданско право нарушава правата на другите членове на това общество, които живеят в собствената си страна и те, и само те, трябва да определят правилата по които да живеят.

Правото на избор, което имат гражданите на РБ може да бъде оспорено и по други причини:

- поради възраст. И сега има ограничение за лица, ненавършили пълнолетие (18 г). Би могло да се обсъди предложение за завишаване на тази възраст на 21 г., така както е в някои други страни. Такова ограничение е в посока на изискване за по-висока обществено-социална зрелост на избирателя. Някои крайни предложения са за ограничение на изборните права на хора, навършили определена преклонна възраст. Това обаче, а приори, означава, че лишаваме тези хора от правото на избор при какво управление да живеят в съответния мандатен период, в който безспорно се очаква те да живеят.

- граждани, които не спазват законите на страната и имат осъдителни присъди за това. Тук трябва да се направи разлика дали тези нарушения са извършени умишлено, или непредумишлено;

- граждани под попечителство, неадекватни заради мантални нарушения, които не могат да преценят за какво гласуват;

- граждани без никакво образование, не могат да четат и пишат. Те нямат елементарни знания за общественото устройство на държавата и не са в състояние да оценят значението на изборния процес. Обикновено тази група от хора е манипулируема и гласува съобразно волята на тези, които купуват техните гласове. Парадоксално е, че дори заради тези хора се спъва усъвършенстването на изборния закон и технологията на гласуване защото, видите ли, нямало да се оправят в изборната стаичка.

При създаването на изборния закон всички тези обстоятелства трябва да се вземат предвид и се приемат правила с оглед не какъв да е избор, а избор на качествени народни представители, чиято дейност да доведе до устойчиво развитие на държавата.

Важен въпрос, който също възниква при написване на изборния закон е въпросът за задължителността за гласуване. За да няма възражения, че това нарушава правата на избирателя, той може да бъде попитан предварително желае ли да гласува или не. Ако каже „да” и не гласува, обществото има пълното право да му наложи санкции. Ако ли каже „не”, неговото име да бъде изключено от списъка. Той не желае да определя с неговия глас каква да бъде системата за управление и кои да ни управляват и се съгласява това да бъде определено от гласуващите.