Предизвестеното разочарование се случи. Еди Редмейн взе "Оскар" за главна мъжка роля, като Академията пренебрегна брилянтната игра на Майкъл Кийтън в "Бърдмен" и вълнуващите изпълнения на Бенедикт Къмбърбач в "Игра на кодове" и на Брадли Купър в "Американски снайперист". Както винаги Академията предпочете да даде златната статуетка на актьор изиграл човек с тежко заболяване, в случая Еди Редмейн се превъплъти в образа на геният Стивън Хокинг. Не омаловажавам играта на Еди Редмейн, но ако беше изиграл човек без заболяване, нямаше да вземе "Оскар" с нея. Майкъл Кийтън е на светлинни години пред Редмейн, ролята му в "Бърдмен" е еманация на огромния му трагикомичен талант, който беше подтиснат през последните години. Кийтън, който според критици играе себе си във филма достига невероятни актьорски висоти в изпълнението си и ни кара да затаим дъх. Той е истински, вълнуващ, нахален, борбен, смазан, смел - един застаряващ актьор, който има смелостта да преследва мечтата си. В борба на живот и смърт, Кийтън живее и работи на ръба, това не може да се види в "Теория на всичко". Историята на Стивън Хокинг е позната от десетилетия на света, филмът за него не казва нищо ново. Гледал съм стотици биографични филми и "Теория на всичко" не се отличава от много от тях. Да, става дума за геният Стивън Хокинг, но да не би "Игра на кодове" да не разкрива трагичната съдба на учения Алън Тюринг по сходен начин. Академията работи по усвоени с годините стереотипи - щом даден актьор или актриса пресъздадат образа на човек със здравословни проблеми, това е за "Оскар". Но в случая Майкъл Кийтън гради много по-вълнуващ и трагичен образ от този на Еди Редмейн. Хвана ме за гърлото съдбата на героя на Кийтън, борещ се със себе си Шекспиров персонаж, а не криволиченията в желанията на Стивън Хокинг, коя жена да избере за спътница в живота си. Жестока несправедливост извърши Академията спрямо Майкъл Кийтън, който направи ролята на живота си, но не получи "Оскар". За радост на киноманите, Оскарите отдавна не са истинският критерий за качествено кино /достатъчно е да си спомним филмът "Артистът"/ и който гледа Майкъл Кийтън в "Бърдмен" ще разбере какво имам предвид.