Бившият футболист и директор в Левски Христо Йовов изглеждаше, като попарено мушкато след двубоя на Лудогорец срещу ПСЖ, завършил 2:2. Той не пожела да отличи футболисти на разградския тим, които бяха на крачка на победят многомилионната селекция на парижани. Йовов прогнозира загуба на Лудогорец с три гола, но след края на срещата нямаше как да се оправдае, освен с многото пропуски на играчите на ПСЖ. и късмета на разградския тим.
Докато гледах бившия футболист се питах: толкова огромна ли е завистта му, че не може да я преглътне и да поздрави играчите на Лудогорец за сърцатата игра. На всички футболни фенове е ясно, че ПСЖ е по-добрият отбор, но това което направиха играчите на Лудогорец заслужава адмирации. Йовов не бил привърженик на защитната игра, но да го попитам: как би играл всеки по-скромен отбор срещу ПСЖ? Неговият любим Левски, който отдавна е извън европейските турнири и класации, дали щеше да атакува ПСЖ?
Завист, огорчение и липса на сила да признаеш успехите на другия - това показа Христо Йовов. Защото Лудогорец се изправи срещу много по-силен от него отбор и имаше шанс да го победи. Това не е като Кубрат Пулев да победи застаряващ и отдавна излязъл от форма боксьор.
Лудогорец можеше да загуби този мач, можеше и да го спечели, но играта на отбора /въпреки някои индивидуални грешки/ заслужава уважение. А Христо Йовов има да чака, Левски да се доближи до Лудогорец?! Дотогава да завижда, но от вкъщи, няма смисъл да го канят да коментира срещи на сърцатия разградски тим!