Не вярвай

Да вярваш можеш и не можеш
и дни наред със думи искрени да те засипват
като чакъл неравен път
Да те залъгват със усмивки и някакви ефирни обещания
за нещо, което си мислят че е тяхното приятелство
прескачайки в сърцето ти като зажаднели кобили за паша
да изсмукват със устни добротата ти
Да им вярваш можеш и не можеш
до деня в който изрусената им маска ще падне със трясък
и "К,во искаш от мен ще ти кажат !"
ти си мислил,че насреща си имал човек и душа
а то било хапване,пийване и сладка цигарка
Тегли им една майна - би казал поетът с мургавия поглед
насочвал два пъти пистолет към челото си
и би го послушал ако не беше болката,която просмуква
часа в който си взел тиквата за златна смокиня
Поврага на болката - тегля им една и нека сами си наместват чивиите
но за сметка на себе си.
Моята истина ще ги надживее и ще я препрочитат
с влажни очи затиснати от самотната вечер.

Иво Югов