Трудно се коментират събития, които са абсурдни. Ако бях Самюъл Бекет или Йожен Йонеско – добре, но не съм и по тази причина ще представя гледната си точка със сухи факти. След като безропотно търпяха несполучливите /меко казано/ години от управлението му, през месец февруари варненци прогониха със сила кметът Кирил Йорданов. Хиляди излязоха по улиците на града. Един мъж, Пламен Горанов се самозапали в знак на протест срещу управлението на Йорданов. На 30 юни, 30% от същите тези варненци гласуваха за заместника на Кирил Йорданов, Христо Бозов. Излиза, че зимата Варна въстана срещу статуквото, а през лятото го подкрепи. Абсурд на абсурдите, достоен за перото на Бекет, Жари и Йонеско. Може ли да се анализира абсурдът? Не, според мен – все едно да анализираш женската логика. Варненци били отвратени от политиците и затова не гласували масово. ОК, но защо подкрепиха кандидатът на БСП и бивш заместник на Кирил Йорданов? Бекет мълчи. Йонеско мълчи. Моя милост също, въпреки че живее във Варна. Вече не ми се анализира психологията на варненци. Знам, че са работливи, прагматични, гледат си личния интерес и са особен род еснафи. Да изберат Бозов пред младия и енергичен мениджър Иван Портних ако искат. Да си върнат Кирил Йорданов с друго име. Да му искат отавката после. Да си намерят Кирил Йорданов 3. Да му искат оставката и на него. Да протестират срещу статуквото и да го избират. Щом са решили да живеят в театър на абсурда, нека си живеят. Аз не искам обаче. И по тази причина избирам ново лице – европейски тип политик, действен, енергичен и знаещ как да привлече средства във Варна. Статуквото оставям на другите. На героите на Бекет и Йонеско.

Иво Югов